- Ролята на Националния ин­сти­тут на пра­во­съ­дието (НИП) и в част­ност на програ­ма­та за пър­во­на­чал­но обу­че­ние на млад­ши­те съ­дии и про­ку­ро­ри про­дъл­жа­ва да на­раст­ва и да се оце­ня­ва по­ло­жи­тел­но от ма­гистра­ти­те. 

- Приета бе от МС през 2010 г. Стратегия за про­дъл­жа­ва­не на ре­фор­ма­та на съ­деб­на­та систе­ма в усло­вията на пъл­ноправ­но член­ст­во в Европейския съ­юз, която бе и еди­но­душ­но под­кре­пе­на как­то на по­ли­ти­ческо, та­ка и на про­фе­сионал­но ни­во. С та­зи Стратегия за пър­ви път се пред­ста­вя един дъл­госро­чен план за про­дъл­жа­ва­не на ре­фор­ми­те.

- Приемането на общ Етичен ко­декс на бъл­гар­ски­те ма­гистра­ти ка­то ця­ло е по­ло­жи­те­лен знак.

- С въ­веж­да­не­то на про­це­дур­ни пра­ви­ла в съ­от­ветст­вие със стан­дар­та за публи­ку­ва­не на до­ку­мен­ти от­нос­но кан­ди­да­ти­те, от­кри­ти из­слуш­ва­ния и въз­мож­ности за публич­но участие при про­веж­да­не­то на из­бо­ри­те за наз­на­че­ния на ли­дер­ски­те по­зи­ции в систе­ма­та на съ­деб­на­та власт се де­мон­стри­ра же­ла­ние да се от­го­во­ри не са­мо на кри­ти­ки­те на Европейската ко­ми­сия в док­ла­ди­те по Меха­низ­ма за сътруд­ни­чест­во и про­вер­ка, но и на те­зи, ид­ва­щи от са­ма­та гил­дия и от граж­дан­ско­то об­щест­во.

- Публикуването на го­диш­на програ­ма за ра­бо­та­та на ВСС, в която са пла­ни­ра­ни дейности и ме­роприятия в мно­го от важ­ни­те области на ад­ми­нистри­ра­не­то на съ­деб­на­та власт, е зна­чи­ма крач­ка към от­ва­ря­не на Съвета за об­щест­ве­ност­та и ма­гистра­ти­те.

- Създаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет ( ИВСС) и ра­бо­та­та му в про­дъл­же­ние на ве­че шест го­ди­ни са­мо по се­бе си е по­ло­жи­те­лен знак.

- Работата на Съюза на съ­диите в България и поява­та на дру­ги про­фе­сионал­ни сдру­же­ния на ма­гистра­ти съ­що мо­же да се оце­ни по­ло­жи­тел­но. Традиционно кон­сер­ва­тив­на­та съ­дийска об­щ­ност по­каз­ва ак­ти­ви­зи­ра­не чрез все по-често из­ра­зя­ва­не на ста­но­ви­ща по раз­лич­ни клю­чо­ви въпро­си за състоянието на съ­деб­на­та власт и случ­ва­що­то се в нея.

- Про­дъл­жа­ва да съ­щест­ву­ва ши­ро­ко разпростра­не­но­то об­щест­ве­но мне­ние, че съ­деб­ни­те ре­ше­ния често са ре­зул­тат на непра­во­мер­но влияние под ня­как­ва фор­ма. Вече са на­ли­це ня­кол­ко слу­чаи, при които сре­щу ма­гистра­ти се пов­ди­гат об­ви­не­ния за под­куп и дру­ги престъпле­ния по служ­ба. Макар то­ва да са изо­ли­ра­ни слу­чаи, съм­не­нията оста­ват и по­ра­ди не­ан­га­жи­ра­ност­та на ком­пе­тент­ни­те ор­га­ни с уста­но­вя­ва­не на по­доб­ни де­яния, как­то и по­ра­ди съ­щест­ву­ва­ща­та въз­мож­ност те да се изпол­з­ват ка­то сред­ст­во за влияние вър­ху те­зи ма­гистра­ти.

- Все още проблем­но оста­ва и стра­те­ги­ческо­то пла­ни­ра­не, виж­да­не­то в пер­спек­ти­ва и управле­нието на съ­деб­на­та систе­ма в дъл­госро­чен план. Наблюдава се по­вър­х­ност­на ра­бо­та (на ВСС - бел. ред.), осо­бе­но в сфе­ра­та на не­за­ви­си­мост­та, ка­то е не­об­хо­ди­мо да се пред­приеме един за­дъл­бо­чен под­ход и ви­зионер­ски поглед при фор­ми­ра­не­то и изпъл­не­нието на стра­те­гиите.

- Неефективни оста­ват про­це­си­те по атести­ра­не и дис­ципли­ни­ра­не на ма­гистра­ти­те. Многократно отра­зя­ван проблем е лип­са­та на проз­рач­на и после­до­ва­тел­на дис­ципли­нар­на прак­ти­ка на ВСС, как­то и на ВАС, кой­то упраж­ня­ва кон­тро­ла за за­кон­ност на ре­ше­нията на ВСС.

- Неефективността и непроз­рач­ност­та про­дъл­жа­ват да са ос­нов­ни бе­ле­зи и на про­це­си­те за ка­риер­но из­раст­ва­не на ма­гистра­ти­те. Пряко свър­за­но с не­го е и ко­ман­ди­ро­ва­не­то, което (...)  про­дъл­жа­ва да бъ­де пра­во­мо­щие един­ст­ве­но и са­мо на ад­ми­нистра­тив­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли на съ­ди­ли­ща­та.

- Остават съм­не­нията и от­нос­но за­ко­но­съ­образ­но­то при­ла­га­не на прин­ци­па за слу­чай­но разпре­де­ле­ние на де­ла­та. Навсякъде в стра­на­та се изпол­з­ва соф­ту­ер за ав­то­ма­ти­зи­ра­но разпре­де­ле­ние на де­ла­та меж­ду съ­диите при спаз­ва­не на прин­ци­па на слу­чайност­та. Съдилищата са приели и при­ла­гат вътреш­ни пра­ви­ла за то­ва. Въпреки то­ва оба­че съ­щест­ву­ва не­си­гур­ност до­кол­ко то­зи прин­цип се спаз­ва във все­ки от­де­лен слу­чай и да­ли не е въз­мож­но ма­ни­пу­ли­ра­не на програ­ми­те за разпре­де­ле­ние.

- Забавянето на де­ла­та все още е го­лям проблем, дъл­жащ се най-ве­че на не­рав­но­мер­на­та на­то­ва­ре­ност на от­дел­ни­те съ­ди­ли­ща ед­ни спря­мо дру­ги и на не­доста­тъч­на­та ин­ф­раструк­тур­на обезпе­че­ност.

- Сериозен проблем про­дъл­жа­ват да бъ­дат про­це­ду­ри­те за из­бор на ад­ми­нистра­тив­ни ръ­ко­во­ди­те­ли, а и на чле­но­ве на ВСС. Събирането на ин­фор­ма­ция за лич­ност­та на съ­от­вет­ния кан­ди­дат и публич­но­то й пред­ста­вя­не про­дъл­жа­ват да бъ­дат по­вър­х­ност­ни и не­доста­тъч­ни.  Демонстри­раната публич­ност, осо­бе­но при про­веж­да­не­то на из­бо­ра за чле­но­ве на ВСС през есен­та на 2012 г., по ни­ка­къв на­чин не допри­не­се за не­го­ва­та проз­рач­ност и от­но­во оста­ви усе­ща­не­то за на­ли­чието на пред­ва­ри­тел­ни до­го­вор­ки.

- Краят на 2012 г. бе бе­ля­зан от ре­ди­ца скан­да­ли с наз­на­че­ния на ръ­ко­вод­ни длъж­ности в систе­ма­та на съ­деб­на­та власт и из­вън нея (из­бор на съ­дия в Конституционния съд). Това бе по­ка­за­тел­но за го­ле­мия проблем, пред кой­то се изпра­вят наз­на­ча­ва­щи­те­/­из­би­ра­щи­те ор­га­ни при про­веж­да­не­то на та­ки­ва наз­на­че­ния – не­въз­мож­ност­та за спаз­ва­не на уста­но­ве­ния в за­ко­но­да­тел­ст­во­то ви­сок стан­дарт за про­фе­сионал­ни и нрав­ст­ве­ни ка­чест­ва на кан­ди­да­ти­те, лип­са на проз­рач­ност и публич­но участие. Към то­ва се до­ба­вят и съм­не­ния за по­ли­ти­ческо влияние, което прев­ръ­ща въпро­са в един от най-кри­ти­ку­ва­ни­те от стра­на на граж­дан­ско­то об­щест­во в стра­на­та и от Европейската ко­ми­сия.

- Друг проблем е лип­са­та на публич­ност и проз­рач­ност в от­чи­та­не­то на на­чи­на, по кой­то се раз­ход­ват сред­ст­ва­та от бю­дже­та на съ­деб­на­та власт. Налице е нуж­да от фи­нан­со­ва от­чет­ност от стра­на на ВСС, ка­то въ­веж­да­не­то на та­къв ме­ха­ни­зъм ще по­ви­ши как­то до­ве­рието в ра­бо­та­та на ор­га­на, кой­то ад­ми­нистри­ра съ­деб­на­та власт, та­ка и в ра­бо­та­та на все­ки от­де­лен ма­гистрат.