Тимъти Гартън Аш: Европа е все по-гневна и националистическа
"Германските избори преминаха и Германия, и Франция ще предприемат мащабна инициатива за спасяване на Европейския проект. Отбелязвайки един век от 1914г., това ще контрастира със слабите и объркани лидери, при които Европа пропада в Първата световна война. Преди изборите за Европейски парламент следващия май решителни френско-германски действия и вдъхновяващи послания може да отблъснат антиевропейските партии, набиращи сила в много страни от ЕС.
Само че всичко това са само фантазии
дами и господа проевропейци."
Това коментира британският журналист Тимъти Гартън Аш за лондонския "Гардиън" в статията си "2014 не е 1914, но Европа става все по-гневна и националистическа".
Той приземява читателите си в реалността, в която до Коледа няма да има дори германско правителство, а европейската тематика в коалиционните преговори в Берлин е поверена на... подгрупа на работната група по финансовите въпроси, наречена "Банкови регулации, Европа, евро". На тези преговори политиците основно се занимават с вътрешни въпроси, а не с бъдещето на континента. Когато правителството се сглоби, европейската политика ще е резултат на компромис между канцлерството и министерствата на финансите и на външните работи, които ще бъдат поделени между ХДС, ГСДП и ХСС.
Авторът припомня, че не бива да се забравя, че политиците се интересуват основно от това да представят добре партиите си пред избирателите, когато се стигне до следващите избори. Младежката безработица Германия е 8% (в Испания - 56%), а хората в страната не усещат удара от кризата на еврото, докато започват коледния си шопинг. "Не можете да си представите
колко далечна е за човек в берлинското метро кризата на Европа
и как не вижда нужда да се прави спешно нещо по нея", казва Аш.
Той насочва вниманието и към ролята на Франция, с която също трябва да се търсят компромиси.
"Тя има различни възгледи по ключови въпроси и слаб президент, който не може да се справи с реформите в собствената си страна, да не говорим да помага на някой друг.
Застаряващата и все по-неравнопоставена семейна двойка Франция-Германия - през януари тя скромно отпразнува златна сватба, а германката в нея определено носи само панталони - ще трябва да се съобразява с ценни партньори като Полша и с предложенията на европейски институции.
И от този разстроен оркестър трябва да се чуят фанфарите, които ще повалят скептиците от всички страни и ще мобилизират европейците да гласуват за Европа? Ха ха ха!"
Тимъти Гартън Аш, който е известен с проевропейската си позиция и дълги години е бил кореспондент в Германия и Централна Европа, смята, че предстои най-интересната предизборна кампания, откакто през 1979г. започна прякото гласуване за европарламент. Причината е, че
из цяла Европа има невъобразим набор от национални партии на протеста
"Популистки" е терминът който масово им лепят, но той не улавя тяхното разнообразие", казва авторът и посочва, че трудно попадат под един показател британската Партия на независимостта, германската "Алианц за Германия", гръцката неофашистка "Златна зора", унгарската "Йобик", френският Национален фронт на Марин льо Пен, каталунските националисти, италианското движение "Пет звезди", валонските ксенофоби в Белгия, партията "Финландци", датската Народна партия и Партията на свободата в Холандия на Геерт Вилдерс.
Льо Пен и Вилдерс обявиха миналата седмица, че "започваме освобождението от европейския елит, от чудовището в Брюксел и искаме да върнем свободата на нашите народи". Четири от изброените партии се присъединиха малко след това към този съюз на антиевропейския лагер.
"Много бих се изненадал, ако те не се представят добре на европейските избори. Не виждам в момента нищо от лидерите в Берлин, Париж или Брюксел (за Лондон направо забравете), което да спре тази надигаща се вълна. Зад тези партии с 10-25 процента подкрепа стои едно по-масово недоволство от безработицата, съкращенията на разходите и брюкселската бюрокрация, налагаща регулации колко вода можеш да използваш в тоалетното казанче."
Аш признава, че не храни илюзии, че това настъпление на националистите може да се спре, но казва, че от успеха им ще има две последици. Едната е, че те по принцип трудно се съгласяват за нещо друго, освен за това ,че не харесват ЕС. Втората е, че ще предизвикат сплотяване на традиционните партии на социалисти, консерватори и либерали.
"Така че ще имаме демонстративно широка коалиция в Берлин и безспорна широка коалиция в Брюксел. Проблемът с широките коалиции е, че докато основните, центристките партии са натоварени с отговорността на управлението, полето на опозицията е широко открито да партии на протеста. От друга страна, антипартийните движения могат да мобилизират по-младото поколение европейци да бранят постиженията, които досега се приемали за даденост. Не ни очаква 1914 г., но сто години след нея в Европа отново настъпват интересни времена."