Преди приблизително седмица се появи новината, че в учебната тетрадка по математика за 3 клас* се съдържат следните две задачи:

На запитване от страна на родители Министерството на образованието и науката (МОН) отговаря, че задачата не създава условия за омраза и/ или дискриминация на ромското малцинство, в този смисъл и не виждат проблем, следователно нужда от поправка няма.  

По-многословни в отговора си са от издателство "Просвета". Те казват така: "Условието на задачата е взето от реалния живот, чрез нея се упражнява събиране и изваждане на двуцифрени и трицифрени числа и няма за цел да разделя общностите по етнически признак".   

Много любопитно е, че задачите са включени в учебния материал през 2008 г. по време на Десетилетието на ромското включване. Идеята била децата от малки да се научат на толерантност, да разберат, че съществуват различни етноси.

Едва ли някой допуска, че 9-годишните деца не знаят, че в България живеят не само етнически българи. Всички деца са чували за ромите, но много по-вероятно е да ги наричат с другото им далеч по-звучно "име", което са възприели от семейната си среда. МОН обаче в Десетилетието на ромското включване са взели нещата присърце и са решили да образоват малките българчета, че има и ромчета сред тях. Похвално на пръв поглед. После следват въпросите. Защо обучението в толерантност, наистина много необходимо в тази крехка възраст, не се извършва, да речем, в часовете и учебниците по "Роден край"? Или в "Човек и общество"? По История, География?

Последвалата обществена дискусия в медии и социална мрежа условно разграничи две групи мнения. Едната група твърди, че няма значение какво се събира и изважда, важно е сметките в умовете на децата да вървят. Другата група, обаче, е възмутена от подобно опредметяващо делене на български и ромски деца. Защо е това възмущение?

Нека да погледнем какво ни казва задача, в която вместо ябълки и круши, се изваждат българи и роми.

Първо и много важно –

Това толерантно ли е? Не. Създава ли плодотворна почва за омраза? Да.

Крехкият ум на 9-годишното дете няма да може да анализира, че именно в този момент в неговото подсъзнание се е появило отчуждение към различния, но то ще бъде там. Завинаги. И, ако дотогава детето понякога е чувало майчиния зов: "Загащи се! Приличаш на циганче!" то вече получава официално потвърждение, че наистина това, да си "циганче", не е това, което "ние" сме и искаме да бъдем; то е това, което ние не трябва да бъдем. Разграничението е толкова важно, че дори математиката – тази точна наука, си е направила труда да го направи – деца, не правете грешка - "ние" не сме "те".

Второ, и още по-важно, в отговора на задачата се търсят колко са българите. Верният отговор е "българин". Точка. Дотук с ромското включване.

Те по определение следва да бъдат отстранени от българите. Мястото им е настрана, отделно – в съзнанието на чиновника от МОН и на хората от издателство "Просвета", както и явно следва да бъде в съзнанието на малките бъдещи участници в обществения живот, които тренират разделителната си способност по охлузените от предишни генерации "българи" чинове. За да бъде поръчана и одобрена въпросната тетрадка по математика, несъмнено са разходвани от министерството финанси. Остава силното съмнение, че изразходваните средства са постигнали целта си – да включат ромските деца в българската образователна система

Ако перифразираме задачата с ромите и българите, да речем, с хора с увреждания и хора без увреждания – това щеше ли да бъде наречено "урок по толерантност" за малки деца, които трябва да бъдат научени, че не само е некрасиво, но е и лошо, защото е раняващо (обидно, изключващо, принизяващо, дискриминиращо) да делиш някой заради начина, по който се е родил? Как после очакваме ромските деца да ходят с радост на училище, да се интегрират там, да трупат знания и създават приятелства? Когато в централно софийско училище изненадващо се появи ромско дете в клас, съставен предимно от бели български дечица, какво се случва? Всички се настройват срещу ромското дете и вчерашният аутсайдер става горд член на масата – масата вече има нов "враг". Колко време ще посещава учебните занятия въпросното ромско дете? Ще можем ли да го виним, когато не иска повече да се намира във враждебната обстановка на нашата "просвета"?

Интересен е и погледът върху подобна задача в учебен материал, деляща открито българи от роми, на фона на събитията от последните дни – поредицата от нападения, извършени по ксенофобски подбуди. Именно такива, на пръв поглед невинни задачи по математика са невидимите "песъчинки" на бъдещите престъпления от омраза, маскирани от клишета и лъжи. /Песъчинки са наречени и от Боряна Димитрова, "Алфа Рисърч", в интервю за Дарик радио, предаването "Кой говори?", гост в студиото Маргарита Илиева, 13.11.2013 г.) 

Така, например, традиционно България е наричана гостоприемна и толерантна, но истината е, че България е

в което рядко по улиците се виждат хора, различни от традиционния български етнос. При сблъсък с чуждото и различното – тогава тестваме степента на приемане на различните хора и техните права.

Основни причини за неприемането на различния се коренят в образователните програми по българска история, в начина на преподаване и в начина на поднасяне пред учениците на материята за взаимодействието между различните етноси.

Точно това е страшното. В момент, в който ставаме свидетели на ужасната, извратена реалност, в която хора биват пребивани по улиците заради различния цвят на кожата им, в която "граждански патрули" осветяват лицата на преминаващи хора по улиците, преценявайки оттенъка им, е още по-страшно да се налива в умовете на децата идеята за отделяне и противопоставяне на етносите, и централност на един етнос за сметка на друг. Страшно е, защото днешните деца са утрешните възрастни, които уж искаме да живеят в толерантност. С приемане на различния. Да живеят във време, когато националистическите и фашистки идеи ще бъдат срамен спомен от миналото, а не тревожно настояще.

За да бъде това възможно, е необходимо образователните програми да станат адекватни, а чиновниците, които ги определят, да разширят мирогледа си, така че ромското включване да стане факт.