За Централна и Източна Европа са характерни политизация на държавата, оплитане на бизнеса с властта и неясна медийна собственост. Това са някои от основните изводи на изследването "Медии и демокрация в Източна Европа", финансирано от Европейския изследователски съвет (ERC) и осъществено в периода 2009–2013 г. от департамента по политика и международни отношения в Оксфордския университет и департамента по медии и комуникации в Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE).

В рамките на проекта са проведени проучвания в България, Унгария, Полша, Румъния и Словения. Неговата цел е да се изяснят проблемните и често неразбирани взаимоотношения между демокрацията и медиите в тези страни на Европейския съюз. Аналитичният материал е фокусиран около пет основни теми: Медийна собственост и търговски влияния, Медийна регулация и политически влияния, Журналистическа автономия и професионализация, Медии и политическа култура и Медийно влияние върху политическата ориентация.

Не е изненадващо заключението на изследователите, че собствеността на медиите в Централна и Източна Европа не е достатъчно прозрачна и че някои медийни собственици в същото време са активно ангажирани в политиката и/или бизнеса. Журналистите са зле платени, зле обучени, разделени и дезориентирани, пише в резюмето на окончателния доклад на проучването. "Всичко това затруднява реализирането на основните функции на медиите – а именно да бъдат независими и безпристрастни източници на информация... и да контролират политиците и останалите държавни служители", обобщават професорите Паоло Манчини и Ян Желонка.

Основната причина за проблемите са недостатъците във възникналите едновременно със свободните медии демократични структури. "Слабата държава, доминиращите и в същото време непостоянни партии и неконсолидираните демократични процедури водят до попадането на медиите в капана на политически и корпоративни интереси", е оценката на доклада. В него се отбелязва, че много от нормативните нововъведения, произтекли от приемането на въпросните страни в ЕС, са пренебрегвани или отхвърляни, а традиционните форми на принуда и корупционни практики продължават да съществуват.

Те изтъкват като друг ключов проблем твърде близките отношения между политици и журналисти и неформалните мрежи, в които функционират и едните, и другите. Не на последно място са идентифицирани и културните модели, които оказват влияние: "Незачитането на закона, институционализираното пренебрегване на правилата и недоверието към властите са преобладаващи в повечето изследвани страни... което оказва пагубен ефект върху функционирането на медиите и демокрацията там."