Тази вечер в 20:37 часа българско време кометата C/2012 S1 (ISON) ще достигне своя перихелий или най-близката точка до Слънцето от своята орбита. Ако кометата не се разпадне, се очаква тя да бъде видима с невъоръжено око още в началото на следващия месец.

Кометата е открита на 21 септември 2012 г. от двама руски астрономи, които използват т.нар. International Scientific Optical Network (ISON) система, която дава и името на кометата. Тя е на милиарди години и произхожда от Облака на Оорт – мистериозен леден регион в далечните покрайнини на Слънчевата система, откъдето навлизат почти всички комети. По време на откриването си тя се е намирала на 939 млн. км от Слънцето. Довечера се очаква ISON да премине на приблизително 1.1 млн. км от неговата повърхност.

ISON ще премине 100 пъти по-близо до Слънцето от кометата Хейл Боп, която бе видима с просто око през 1997 г. Тя ще бъде изложена на температури до 2760 градуса по Целзий, което ще я нагрее много повече от повечето комети, които заобикалят Слънцето. В момента ISON доближава звездата с все по-голяма скорост, която в своя пик се очаква да достигне над 377 км в секунда.

След като завие около Слънцето, ISON ще започне постепенно да намалява скоростта си и своята яркост. Въпреки това яркостта й ще се запази достатъчно дълго време, за да е видима с просто око поне няколко седмици. Разбира се, първо кометата трябва да издържи на високата скорост и температура, на които ще бъде подложена. През 2011 г. кометата C/2010 X1 (Elenin) също се очакваше да направи небесно шоу, но се разпадна по време на своя перихелий. ISON обаче е десет пъти по-голяма от единствената комета, оцелявала след близката си обиколка около нашата звезда досега – "Лъвджой" (Lovejoy), така че астрономите оценяват шансовете й като добри.

Професор Тим О'Брайън, един от директорите на британската обсерватория "Джодрел Банк", обяснява пред Би Би Си: "Това е като да хвърлите снежна топка в огъня. Ще й бъде трудно да оцелее. За късмет, това е много голяма снежна топка и се движи много бързо, така че няма да прекара дълго време близо до Слънцето. Нищо не е сигурно, но ще бъде невероятно вълнуващо да се наблюдава."

Според доктор Мишел Талер от НАСА би било много по-интересно, ако ISON не оцелее. "Ако тя се разпадне на парчета, това някакси ще е по-добре за учените, тъй като ще можем да видим какво има във вътрешността й и да разберем нещо за химическия й състав. Все пак това е запазено парченце от ранните епохи на Слънчевата система и наистина искаме да разберем какви са били условията преди около четири и половина милиарда години", споделя тя пред Reuters.

Ако прогнозите на астрономите се оправдаят, ISON може да достигне яркост, достатъчна да е видима и през деня. Това е особено добра новина, защото известно време орбитата й ще съвпада с дневната светлина поне докато се отдалечи достатъчно от Слънцето. Когато това се случи, тя ще е видима в ранните часове на източния небосклон. Най-смелите прогнози са, че магнитутът на ISON ще доближи този на Луната в пълнолуние, но това е по-малко вероятно.

Видеото показва движението на ISON през периода 20 - 25 ноември т.г. На него се виждат още Меркурий и Земята, а Слънцето се пада вдясно извън кадъра. Малката точка, която се придвижва пред ISON, всъщност е кометата Encke, която има 3-годишна орбита около Слънцето. Тя е с диаметър 4.8 км. Предполагаемият диаметър на ядрото на ISON е със сходни размери.

Кометите изглеждат много по-големи благодарение на своите опашки. Те са съставени от миниатюрни частици газ, прах и скали, които се отделят от тях поради нагряването им от Слънцето. Затова колкото по-близо са кометите до звездата, толкова по-големи и ярки са техните опашки. В зависимост от състава на ядрото опашките могат да реагират по различен начин на Слънцето и да са по-ярки или по-слаби.

Те са винаги насочени срещу Слънцето дори когато кометата е направила своя завой и вече се отдалечава от него. Причината за това е, че частиците, които често са с няколко микрона големина, биват "избутвани" от фотоните на слънчевите лъчи. С отдалечаването си от звездата опашките постепенно намаляват и изчезват. Прогнозираната дължина на опашката на ISON е над 16 млн. км.