Има основен принцип в икономиката, че нещата много по-бързо могат да се влошат и много по-трудно могат да се оправят. Това е така, защото пътят нагоре минава през спечелване на доверие, което винаги отнема повече време от загубата на доверие, което може да бъде загубено само в един миг.

Основната цел на бюджет 2014 е да спечели време на сегашното правителство и да задържи "кораба" малко по-дълго на повърхността. Най-рисковият период е предстоящата зима, когато високите сметки и нерешените проблеми с монополите има опасност да предизвикат нов взрив на обществено недоволство. Именно по тази причина в бюджета са заделени огромни средства за свободно харчене от правителството без необходимост от никаква санкция на парламента. Резервът за "непредвидени и неотложни" разходи от 990 млн., в това число и 500 млн. лева за "растеж и устойчиво развитие на регионите" ще играят ролята на зимен буфер и твърде вероятно още към средата на годината значителна част от тези средства ще бъдат изчерпани.

Подобен начин на действие ще изберат и много от министерствата с ясната цел да отслабят очакваното икономическо недоволство през зимата. Като резултат, има съществен риск през втората половина на годината да се появят допълнителни дефицити поради неравномерното разпределение на средствата.

Планираният растеж от 1.8% от БВП значително се отдалечава от прогнозите на български и международни институции, на които осреднената прогноза е около 1%. В нестабилната политическа и икономическа обстановка много трудно могат да бъдат привлечени големи чуждестранни инвеститори. Съществува реална опасност българската икономика да навлезе в рецесия през следващата година.

В същата икономическа среда през 2014 г., Латвия се очаква да постигне растеж от 4.1%, Литва от 3.6%, Естония от 3% и т. н. Тоест постигането на по-висок растеж и конвергенция е възможна цел при правилна икономическа политика. През 2012 г. Словакия и Естония достигат 75% и 69%¹ съответно от средно европейския доход на глава от населението (приемам, че ЕС 28=100 - претеглено според паритета на покупателната сила), докато същия показател за България и Румъния е 47% и 49%. Тоест при Естония и Словакия можем да говорим за реално догонване на средноевропейския БВП, докато за България и Румъния резултатите са далеч по-скромни. Ако екстраполираме растежа на икономиките на разглежданите страни за периода 2002-2012 г. и предположим запазване на досегашните темпове на развитие на икономиките на страните от ЕС 28², резултатите показват, че Словакия и Естония ще достигнат средните нива на доход в ЕС според ППС съответно след 12 г. и 16 г., докато Румъния и България след 26 г. и 35 г. Това изчисление е направено при положение, че България възстанови темповете на растеж от преди 2008 г., което при сегашната икономическа политика не изглежда реална цел.

Ръстът на данъчно-осигурителните приходи от 6.5 на сто спрямо плана в коригирания бюджет за 2013 г. изглежда неизпълним предвид общото състояние на икономиката. Още повече, че към 9-месечието на 2013 г. постъпленията от данъци и осигуровки изостават с над 830 млн. лева спрямо темповете в отчета за 2012 т. и то на база вече коригирания бюджет. Крайно нереалистични са и очакванията за нарастване на постъпленията от здравни вноски и акцизи, съответно с 70 млн. и 260 млн. лева. При положение, че очакваният ръст за 2013 г. на приходите от здравни вноски е 20 млн. лева , а от акцизи 70 млн. лева, очакването за четворно увеличение изглежда неразумно.

Още повече, че не се забелязват и решителни мерки срещу контрабандата. За няколко месеца беше избран директор на митниците, който в последствие беше сменен и поставен за заместник-министър, без представяне на мотиви.

Особено порочно е да бъдат нарушени разпоредби за финансова стабилност през първата година от въвеждането им. Бюджет 2014г. разчита на сигурни и дори занижени разходи и несигурни и завишени приходи, което поставя въпроса дали няма да бъде нарушено правилото за 2% дефицит. От днешна гледна точка изглежда твърде вероятно дефицитът през 2014 г. да надхвърли 2% (при предвиден дефицит от 1.8%) което не трябва да се разглежда като небрежно отклонение или техническа разлика. Нарушаването на собствените финансови разпоредби ще се превърне в причина за допълнително намаляване на доверието към България и евентуален спад на кредитния рейтинг.

Като цяло, бюджетът е изграден на принципа, ще управляваме за кратко, но за сметка на това ще изхарчим всичко и ще вземем големи заеми. Има опасност от задълбочаване на кризата и навлизане в рецесия.

Който и да управлява след този кабинет ще има много трудности да възстанови финансовата стабилност.