Financial Times: Грешната сметка на Путин за Украйна

През последното десетилетие няма събитие, което да е стреснало Кремъл повече от Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. Сега ситуацията изглежда като повтарящ се кошмар за Владимир Путин, след като демонстранти отново запълниха площад "Независимост" с искане страната им да се приближи към ЕС и да се отдалечи от Русия.
Протестите в Украйна са и унижение за руския президент, който отново вижда как десетки хиляди украинци биха предпочели да се борят с мразовитите температури и полицейските палки, отколкото да бъдат въвлечени още по-навътре в руската сфера на влияние.
Нещо повече, ако още едно народно въстание заплашва да свали корумпираното и на моменти деспотично управление в Киев, това ще е ясен урок за Русия. Все пак няма и две години, откакто демонстранти изпълниха улиците на Москва, за да протестират срещу връщането на Путин на президентския пост и да нарекат партията му "Единна Русия" "партия на крадци и мошеници".
Проевропейският бунт в Украйна застрашава и визията на Путин за мястото на Русия в света. Нейната основна цел е изграждането на руска сфера на влияние на Русия, която да обхване по-голямата част от бившия Съветски съюз. Украйна със своите 45 милиона жители, обширна територия и икономически ресурси е смятана за перлата в короната. И ако украинците се насочат на запад, стратегията на Путин се разпада.
Кремъл обаче може да се сърди само на себе си за начина, по който се развиха събитията, явно забравил урока от Оранжевата революция - че ако се опитваш да решиш бъдещето на гражданите на Украйна, игнорирайки ги, те могат да излязат на улицата толкова масово, че да променят политическия курс на страната си.
Руснаците подходиха към правителството на Янукович с пачка в едната ръка и тояга в другата. Чрез наложените през лятото тежки търговски ограничения за украинските стоки на Украйна беше показано, че може да плати тежка цена, ако обърне гръб на Русия. В същото време Кремъл демонстрира благосклонност към финансовите интереси на страната и най вече на нейния украинския елит. Две срещи в последно време между Путин и Янукович, изглежда, са били решаващи да убедят украинския президент да избере Москва пред Брюксел.
В Украйна досегът до властта често е път към забогатяване. Синът на Янукович Александър, който е стоматолог по образование, сега е много богат бизнесмен.
Ако Янукович се опита да удържи с брутално насилие даденото на Путин обещание, кремълската идея за Евразийски съюз силно ще пострада.
Путин може да си е направил грешно сметката, ако е повярвал в собствената си пропаганда за Оранжевата революция - че била подготвена от западни разузнавателни служби, които са използвали като маша финансирани от САЩ и ЕС неправителствени организации.
По подобен начин впрочем той обясни и масовите протести срещу фалшифицираните изборни резултати в Русия през зимата на 2011-2012 г. и предприетите впоследствие мерки срещу западни неправителствени организации, които според Кремъл подстрекавали вълненията.
Администрацията на Путин, изглежда, се затруднява да проумее, че едно гражданско въстание може да не е продукт на задкулисна манипулация.
Този ограничен и конспиративен поглед прави Москва уязвима за неприятни изненади - като масовото излизане на улиците в Украйна на гражданите й с намерението да разтрогнат задкулисните сделки на корумпираните им лидери.
Ако Украйна се приближи към Европа и стане по-богата и по-добре управлявана, тя може да се превърне в модел за развитие на самата Русия. И точно това най-много застрашава личните интереси и идеологията на Путин и хората около него.