Проучване: Повечето българи гледат позитивно на влизането на Сърбия и Македония в ЕС
На въпроса кои балкански държави трябва да станат членки на Европейския съюз близо 63% от българите посочват Сърбия, а на второ място е Македония (57%). Най-малка подкрепа българите изразяват за присъединяването на Турция - едва 27%, а против са 46%.
Това се посочва в изследването на агенция "Афис" "Мнения и нагласи на българските граждани по въпроса за присъединяването на Република Македония към Европейския съюз", изготвено по поръчка на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Проучването на агенция "Афис", чийто шеф е Юрий Асланов - член на Националния съвет на БСП, е проведено между 22 и 26 ноември ноември 2013 г.
Повече от половината запитани (52.1%) са на мнение, че ЕС трябва да продължи да се разширява. На противното мнение са 24.5%, а без отговор - 23.5%. На въпроса в каква посока трябва да продължи разширяването 15% са отговорили "Балканите". Други 10% посочват държавите, намиращи се на изток или североизток от България - Украйна, Молдова, Беларус, Грузия. Най-голяма е групата (близо 50.9%) на интервюираните, които считат че ЕС трябва да продължи разширяването си и в двете направления.
| По-голямата част от запитаните (34.7%) смятат, че някои държави на Балканите не бива да се присъединяват. Според 31% всички балкански страни рано или късно трябва да станат част от ЕС. Сравнително малък процент (13.5%) са на мнение, че ЕС не трябва в бъдеще да приема балкански държави. |
Сравнително голям процент (36%) оценяват политиката на Македония към съседите й като цяло негативно, а позитивна оценка дават едва 10%. По-голямата част от запитаните (41%) нямат мнение за всички двустранни отношения на Македония.
По отношение на спорните въпроси между България и Македония повечето българи (61%) смятат, че те трябва да се решат преди да са започнали преговорите между Македония и ЕС за приемане. Само 12% допускат, че по-подходящо е това да се случи по време на преговорния процес, а почти 2% - приемането на страната в ЕС. Едва 4% смятат спорните въпроси за маловажни.
| Според голям процент от запитаните (42.5%), ако двустранните проблеми не бъдат решени навреме, е възможно те да внесат раздор вътре в ЕС. Само 12.3% казват, че това е изключено. За 28.4% е трудно да се прецени, което според агенцията се обяснява с факта, че тя рядко се обсъжда в българските медии. |
Забелязват се различия в отношенията на българите към македонските граждани и към властите в Македония. Отношението към македонците е значително по-положително (сумарно 61%), докато спрямо властите на страната одобрението е едва 13%. Неодобрението е съсредоточено преди всичко върху тях (сумарно близо 30%), а не върху гражданите на Македония (едва 10%). Според агенцията "тези данни не са изненадващи, като се имат предвид някои аспекти на вътрешната и външна политика на Република Македония".
На въпроса "Като цяло Вие лично доколко близък или чужд се чувствате до македонския народ?" 14% заявяват, че чувстват македонския народ като "много близък", а 30% - като по-скоро близък. За около 15%които македонците са или изцяло (9%), или донякъде чужди (6.4%). Около 40% не могат да изкажат активно мнение по въпроса.
От изследването се вижда, че 66.5% (или две трети от българите) са съгласни изцяло, че "най-големите споровете между двете страни са за историческото наследство". Други 17% са съгласни отчасти. Остава и впечатлението, че в медиите в двете страни има изграден негативен образ на съседа. Това е изцяло вярно за всеки четвърти българин (25.3%) и донякъде основателно за всеки трети (32.6%).
| Силна подкрепа (31%) и частично съгласие (31%) среща мнението, че няма достатъчно контакти, между държавните ръководители на двете страни. Близо половината от запитаните са изцяло или отчасти съгласни с твърдението, че се срещат нарушения на правата на малцинствата. |
Една трета от запитаните смятат, че населението в Македония е от български произход, но че то самото се възприема и осъзнава като небългарско. Според други 28% македонците са етнически българи. За 6% македонското население е с небългарски етнически произход.
В същото време за 61% от българите населението на Пиринска Македония е българско, а само за 4% - македонско. Един от двадесет запитани смята, че живеещите в този край не са нито българи, нито македонци. Среща се и относително популярно мнение, че всички македонци, независимо къде живеят, са всъщност българи (12%). Обратният вариант – че всички българи са македонци – е избран само от 1%.
Само 21% смятат, че официалната политика на София по отношение на приемането на Македония в ЕС е добре балансирана, докато 14% я виждат като прекалено отстъпчива. 15% не вярват, че държавата изобщо отстоява националните интереси по този въпрос. Едва 1% я определят като прекалено напориста. 75% са съгласни с идеята за сключване на договор за добросъседски отношения между двете страни преди започване на преговорите на Р. Македония за приемане в ЕС. изцяло или отчасти, докато само 7% са несъгласни изцяло или отчасти.
Според Евгени Кирилов властите в Македония все още се влияят от старите анекси, а остатъците от миналото остават. По повод изследването академик Георги Марков отбеляза, че няма как историята да бъде разделена, нито пък да се правят компромиси с нея.
Проф. Петър-Емил Митев обобщи резултатите в четири ключови думи - добронамереност, емоционално отдалечаване, обърканост и подкрепа. По думите му добронамереността личи ясно, докато по-малко личи емоционалната отдалеченост. Според него това, че българите искат да видят на първо място Сърбия в ЕС е преобръщане, а за едно поколение назад от днешните млади хора този резултат звучи парадоксално. Сравнени с проучвания от 90-те години, когато Македония е била втората най-близка страна за българите, след Русия, сега тя отива чак на седмо-осмо място, посочи професорът, което показва отчуждение. По думите му това се дължи на факта, че в медиите има малко и негативна информация за това, което се случва в Македония.