- Очаквам.

- Примерен паритет БСП-ГЕРБ, ДПС малко зад тях, за останалите е хвърляне на боб.

- Ако Сидеров следва инстинкта си да лови големи риби в мътни води, "Атака" няма да изчезне въпреки очакванията. Бареков ще пробие като нов вариант на Яне Янев, със същия таван на влияние. Ако Реформаторският блок продължи да мънка, както правеше движението на Кунева в началото на миналата година, ще последва траекторията на това движение.

ГЕРБ ще продължава бавно да залязва, последван от БСП след падането на правителството поради разправиите, които ще избухнат в редиците на социалистите.

Няма да има партия на "новите леви", тъй като те се оказаха същите, като "прастарите" леви от около 1949 година, когато българските комунистически лидери бяха със съветски паспорти.

- Съвсем нови – едва ли. Някои от сегашните втородивизионни играчи могат да направят скок нагоре към статута на лидери.

- Ксенофобията ще се засилва, тъй като:

Фашистите и нацистите се радват на огромно медийно внимание и така биват легитимирани.

МВР подкрепя крайните националистически групи, както прави полицията в Гърция – следователно МВР няма да противостои, а ще продължи да покровителства крайните ксенофоби и фашистите. Вероятно ще има убит от българските "бели цигани" мургав човек, който може и да не се окаже бежанец.

БСП и "Атака", за да противостоят на прозападните настроения в обществото, ще се видят принудени да окуражават крайния национализъм поради неговата интимна близост с Москва.

- Опасност има и тя нараства. Причината е проста: правителството няма подкрепата на обществото. Следователно няма никакъв интерес да крепи и развива демократичния ред, който дава глас и сила именно на обществото. Следователно правителството има всякакъв интерес да подкопава демократичния ред, за да обезсили общественото мнение и да си осигури продължаващо властване.

Радикализацията е неизбежна в момента, в който обществото види първите по-значими крачки на правителството към дедемократизация; протестите срещу новия закон за МВР са свидетелство точно за това.

- Протестите ще продължават и през 2014 в същия вид, както досега – "революция с ниска интензивност" и поредица припламвания. Прекият резултат ще са избори с неочаквани резултати. Косвеният – ще продължат да се градят основите за излекуването на обществото от онова, което Пеевски олицетворява.

- Страната – едва ли, но правителството – почти сигурно, ако продължи да си внушава, че ще може да изкара мандата. Лишено от вътрешна подкрепа и следователно тръгнало да подкопава демокрацията; и лишено от външна (от ЕС) подкрепа и следователно търсещо начини да се освободи от вечната критика на Брюксел, правителството няма къде да търси подкрепа, освен от Москва. Което означава едновременно изтегляне на България от евроатлантическата орбита, засилване на процесите на ликвидиране на демокрацията и законността в страната, както и скоростно обвързване с интересите на Русия по всички възможни линии – от ежемесечни концерти в София на Кобзон до предаване на газовите тръби и електрическите стълбове в ръцете на "Газпром".

Тестът е вече налице: Брюксел настоява по най-категоричния начин, че "Южен поток" е в разрез с европейските закони и трябва да бъде предоговорен от нулата. "Газпром" обявява, че това не го интересува и че ще строи "Южен поток" при сегашните договорки. Външният министър Вигенин след кратко колебание категорично се подреди рамо до рамо с "Газпром" и срещу Брюксел, на този етап  само вербално.

Конфронтацията е ясна и в нея няма нито един храст, в който да може да се скрие която и да било държавна или политическа (или дори медийна) институция. Ще трябва да се избира: "Газпром" или ЕС.

Правителството ще избере "Газпром", но поетапно, за да не забележим веднага. Отначало ще ни сигнализира с думи, за да ни подготви за идващите действия. Например: първо ще призове (вече го направи) Брюксел да се разбере с Москва. После ще призове Брюксел да не се меси в търговски спорове и ще обещае, че веднъж построен, "Южен поток" ще бъде приведен в европейски вид (първите словесни пробни балони са вече пуснати). После ще излезе с декларация, че Брюксел ни се бърка в суверенните вътрешни работи. Накрая ще каже, че от Брюксел нищо добро не сме видели. За което за късмет няма да му стигне времето. Но да платим милиард-два-три глоби на "Газпром" – за това времето може и да му стигне.

Ще има времето и да насади в общественото мнение становището, че пред  България внезапно е възникнала реалната възможност да се спаси от лапите на "колонизаторския" Запад и да се върне към статута си на задунайска губерния на Москва. Което ще зарадва прекалено много хора и ще усложни излизането от политическата криза.

- Закъсняло разбиране за същината на външната политика на Путин, чиято цел е: поетапното "прибиране" на отцепили се от СССР държави с цел възстановяването на някаква форма на СССР плюс установяването на безпрекословна близка сфера на влияние в Черноморския регион, както и в православната част на Балканите, вкл. България, Сърбия, Македония, Черна гора, Кипър и Гърция.

- Замразяването де факто на членството на България в ЕС и НАТО в комбинация с официална покана за асоцииране с Евразийския съюз. Това ще е фатално, защото ще зачеркне четвърт век усилия за постигането на статута нормална западна страна.