Васил Гарнизов: Появата на политически субект от протестите би била новината на 2014
След оценките на политолози, социолози, икономисти и наблюдатели в анкетата на "Дневник" за 2013 г., от началото на годината публикуваме техните прогнози какво ще се случи през тази година (може да ги намирате и в специалната тема "Прогнози 2014"). Днес ви предлагаме мнението на социалния антрополог Васил Гарнизов:
Очаквате ли парламентарни избори в рамките на 2014 година? Ако не - кога?
- Това е въпрос с повишена трудност и висока цена. На този етап сценарият с предсрочните парламентарни избори започва да изглежда слабо вероятен. За да се стигне до тях, политическата криза трябва да прерасне в парламентарна криза, вероятността за което в момента отслабва. От една страна, Борисов, Цветанов и други фигури в ГЕРБ са притиснати в ъгъла и свиват пространството си за маневри. От друга страна, депутати напускат парламентарната им група вероятно като независими да подкрепят парламентарното мнозинство. На трето място, това развързва ръцете на коалицията между БСП и ДПС, защото "Атака" губи ключа върху мнозинството. Четвърто, Първанов и недоволните в БСП все още не могат да наберат скорост и да отнемат първенството на Станишев в партията.
Тъй като бюджетът за 2014 г. вече е гласуван, единственото, което може да повлияе значително по отношение на предсрочните парламентарни избори, са резултатите от изборите за европарламент. Едно неубедително представяне на БСП и ДПС на тези избори може да задълбочи политическата криза и да доведе и до парламентарна криза.
Каква е прогнозата Ви за резултатите от евроизборите?
- Резултатът от евроизборите е труден за прогнозиране, тъй като има няколко неизвестни, които предстои да придобият определеност в началото на 2014 г., а именно:
- първо, силата на вътрешната опозиция в БСП и нейната решимост да се справят със Станишев;
- второ, степента на разпад в ГЕРБ, която е изградена като партия на властта и във властта и трудно съществува извън нея;
- трето, скоростта на политическото съзряване на Реформаторския блок, включително и оформянето на ясно лидерство;
- четвърто, готовността на протестното движение да се организира политически и темпото, с което ще го направи;
- пето, ефектите на националистичната и ксенофобска истерия, породена от провала на властта да адресира проблемите с бежанците.
Кой от сегашните политически играчи ще изчезне? Кой ще пробие?
- Бъдещето на Волен Сидеров е силно заплашено, но дали ще изчезне от политическата сцена зависи от представянето на другите по-умерени патриотични политици. Бъдещето на Борисов е също неясно, но след евроизборите ще оцелее макар и отслабен. Реформаторският блок има шанс да се върне в политическата игра, но не е ясно с какъв мащаб и влияние.
Напълно е възможно да се появи нов политически субект на основата на протестите #ДАНСwithme, "Протестна мрежа" и "Ранобудните студенти" и ако това се случи, това ще е новината на 2014 г. Тялото на протеста през 2013 съдържаше в себе си активни поддръжници на ГЕРБ и Реформаторския блок, но поне една трета от протестиращите никога не биха гласували за тези формации. Има пространство и потенциал за ново политическо представителство, но дали то ще стане факт е въпрос в ръцете и умовете на самите протестиращи.
Ще видим ли нови политически лидери?
- Ново политическо лидерство може да възникне в извън парламентарното пространство – Реформаторски блок, Протестна мрежа, патриотични организации, но може и да се случи в редиците на мандатоносителя на правителството, ако вътрешната опозиция срещу Станишев успее да се организира по-добре.
Каква е прогнозата Ви за бъдещето на националистическите партии? Да очакваме ли засилване на вълната от ксенофобия?
- Очаквам засилване на ксенофобската истерия непосредствено преди и по време на предизборната кампания. Това е проблем, с който българската политическа класа, партиите, институциите и медиите в страната не могат или не искат да се справят.
Има ли опасност за демократичния ред? Очаквате ли радикализация на ситуацията в страната?
- Опасността за демократичния ред идва отвътре: институциите са гнили и най-малките външни предизвикателства са в състояние да доведат до частичното или пълното им блокиране. Що се отнася до радикализацията, тя е възможна, но засега непредвидима: протестите продължеха твърде дълго и са на път да се банализират. В този смисъл е по вероятно да наблюдаваме взрив навътре, отколкото експлозия. Едновременно с това никога не трябва да подценяваме ефекта на неразумните управленски решения, някои от които радикализират ситуацията по-бързо от цените на електроенергията или студа през зимата.
Докога ще продължат протестите? Какъв ще бъде прекият и какъв - косвеният резултат от тях?
- Протестите са във фаза на затихване. Напълно е възможно някоя вечер шествието от Министерския съвет до Народното събрание да не се проведе и ... никой от нас да не разбере това. Шест месеца е срок, който нито една революция не може да понесе, защото започва да причинява разпад във всекидневието на перманентно протестиращите. Въпреки това протестът ще затихва, но няма да отмре – по-скоро ще се амбицира. Големият въпрос е дали фазата на затихването ще се превърне и във фаза на политическото узряване.
Иначе протестите постигнаха много. Прекият им резултат е в отказа на управляващите да проведат докрай свои неразумни решения и предложения, но не бива да се подценяват косвените резултати: реполитизиране на българското общество, организиране на протестното движение и поява на ново поколение и нови лица, загрижени за общото благо и търсещи своето място под слънцето.
Има ли опасност страната да се откаже от евроатлантическата си ориентация?
- Засега това е само кошмарна хипотеза, но тя не бива напълно да се изключва. По-скоро ние няма да можем пълноценно да се ползваме от предимствата на членството в ЕС, което ще отслаби допълнително властта, но и ще доведе до засилване на антиевропейските настроения.
Какво предстои за ЕС и Черноморския регион след решението на Украйна?
- ЕС е пред изпитание. Казусът с Украйна трябва да му припомни, че е загубил чувството си за мисия, от една страна, и да го подтикне към една по-твърда позиция по отношение на Русия, от друга. Това обаче е голяма въпросителна: ще разпознае ли ЕС в поведението на Русия неприемлива форма на заплаха, ще ли е готов на по-твърда политика спрямо Русия и колко далеч би стигнал в това втвърдяване.
Кое ще е фатално през 2014 г.?
- За света не очаквам фатално развитие през 2014 – дори глобалното затопляне като че ли ще отстъпи място на глобално застудяване. За ЕС обаче може да бъде фатална загубата на политически авторитет около конфликта в Украйна.
За България може да се окаже фатален институционалният крах, но по-скоро очаквам бавно спихване вместо внезапен срив. Без да е фатално, дългосрочно неблагоприятни ще бъдат последиците на решението за "Южен поток" и институционалното неумение да се справим с бежанската криза.