Цар Ирод умрял мъчително от хронично бъбречно заболяване и гангрена
Историческите сведения за диагнозата и болестта на Ирод били намерени в древна историческа книга. Според доктор Хиршман, откривател на фактите, в нея се говорело, че царят имал мъчителен сърбеж, болки в корема, чревни проблеми, затруднено дишане, спазми на крайниците и гангрена на половите органи.
Доктор Хиршман, който е професор по медицина в Университета Вашингтон в Сиатъл, казва, че хроничното бъбречно заболяване може да обясни почти всички симптоми, които се твърди, че е имал Ирод, но не и гангрената на слабините му, сега позната като гангрена на Фурние. Това е изключително рядко заболяване на мъжката полова система.
Според професор Хиршман били възможни три причини за развитието на гангрената коремна инфекция, която се разпространила към половите органи и ректума; венерическа болест, най-вероятно гонорея, която предизвикала инфекция на уретрата и околните тъкани; на трето място инфекция на кожата вследствие разраняване от жестокия сърбеж, който имал царят.
Записките твърдели, че оточните полови органи на Ирод били нападнати по-късно от "червеи". Според Хиршман това, което можело да наподобява червеи, били частици от кожата, но ученият не изключва и реалното съществуване на паразити. Той предполага, че в такова състояние царят е можел да живее от няколко месеца до две години.
Гангрената на половите органи е рядко инфекциозно заболяване. Причинява се от агресивни стафилококи, стрептококи или ешерихия коли бактерии. Те се разпространяват бързо, предизвикват некроза на клетките и правят черни тъканите, често с фатален край.
Опитвайки се да отхвърли сполетялото го нещастие, Ирод свикал всички известни лекари на страната при себе си. Древните медици решили да поставят царя във ведро с гореща мазнина, което не само не му помогнало, а даже временно го ослепило. По онова време медицината се опирала на схващането, че здраве и болест зависели от взаимодействието на четири жизнени течности в тялото на човека кръв, черна жлъчка, жлъчка и слуз. Ето защо юдейските лекари най-вероятно са мислели, че банята в мазнина би могла да възвърне баланса в тях и да излекува царя.
Много хора днес биха казали, че Ирод, който умрял през ІV век пр. Хр. на 69 годишна възраст, заслужавал мъчителния си край. Юдейският историк Йосиф Флавий е писал за него приблизително 100 години след смъртта му. Той го описал като успешен владел в младостта си и безнадежден, жесток параноик през последните години на своето 36-годишно царуване.
Ирод се женил често и имал 10 жени. Според историците убил трима от своите синове, а когато братът на неговата любима жена Мириам събудил подозренията му, той го поканил на забавление, по време на което го удавил. След това наредил да убият дядото на Мириам. Накрая, подозирайки жена си в изневяра, убил и нея.
Но Ирод е може би най-известен с клането на младенците, описано в Евангелието на Матей. Според Св. Матей, когато научил, че новият цар на евреите се е родил, Ирод заповядал да бъдат убити всички младенци на възраст до две години, които били родени във Витлеем. Това хвърлило в дълбока скръб хиляди майки и кой знае дали божият гняв не достигнал още тогава царя.
Когато узнал, че смъртта му е неизбежна, Ирод заповядал на сестра си да бъдат събрани всички първенци на страната на една широка арена и да бъдат убити, веднага след като той умре.
Две хиляди години по-късно американските лекари се произнесли, че оптималното лечение за юдейския цар от съвременна гледна точка трябва да включва хемодиализа и операция на гангрената.
Доктор Хиршман е докладвал резултатите от своето проучване на клинико-патологична конференция в Балтимор. От 1995 година на тези ежегодни конференции се обсъждат причините за смъртта на известни исторически личности. Например на Александър Велики, който починал от коремен тиф, на Едгар Алан По умрял от бяс, а миналата година бил изучаван римският император Клавдий. Според американските лекари тези конференции са доста полезни, защото ги учат на скромност, като ги поучават от грешките на техните колеги от миналото.