Супервулканът, който се намира под Йелоустоунския национален парк в САЩ, е доста по-голям, отколкото се смяташе доскоро, твърдят американски учени.

Пълната с магма камера, захранваща огромното формирование, е поне два пъти и половина по-голяма. Според екип специалисти, представили заключенията си на есенната конференция на Американския геофизичен институт в Сан Франциско, камерата се простира на над 90 километра и съдържа някъде между 200 и 600 кубични километра разтопена скала.

Би Би Си цитира професор Боб Смит от Университета на щата Юта, според когото "ние работим там отдавна и винаги сме си мислили, че би трябвало да е по-голям... но това е впечатляващо".

Използвайки мрежа от сеизмометри из парка, учените са картографирали камерата благодарение регистрирането на земетресения на територията и в близост до Йелоустоун. 

Сеизмичните вълни се движат по-бавно през горещ и частично разтопен скален материал. Така учените стигнали до заключение, че пространството, в което под земята се намира магмата на супервулкана, е с размери 90 на 30 километра и дълбочина между 2 и 15 километра.

Специалистите казват, че никой не измервал нещо толкова колосално.

Данните вероятно ще помогнат да се оцени степента на опасност от ново изригване. Професор Смит казва, че размерът не означава, че гигантът е станал по-голяма заплаха.

Ако супервулканът изригне днес, последиците биха били катастрофални. Последното му изригване преди 640 000 години е засипало Северна Америка с пепел и е променило климата на планетата. Смята се, че при повторение на този мащаб в Северна Америка няма да има никакъв шанс за земеделска дейност между 5 и 7 години, а възстановяването на континента ще отнеме десетилетия, а може би и векове.

Едни специалисти казват, че скоро няма да има подобно бедствие, според други то би трябвало вече да се случи заради цикъл на изригвания от около 700 000 години. Знае се, че е имало изригване преди 2.1 милиона години, 1.3 млн. години и преди 640 000 години. Но това не е достатъчно основание да се заключи, че наистина има някаква закономерна цикличност в активността му.

На същата конференция друг екип демонстрира изводите си от проучване, стигащо назад в отрязък от времето между 8 и 12.5 милиона години. Според учените тогава на същата част от континенталната плоча е имало по-малко изригвания, отколкото се смяташе досега, но те са били и по-мощни от досегашната представа за силата им.