Търсих документ във вещите на дядо ми, лека му мръст. В една малка папка имаше различни писма, а сред тях намерих и този махзар. Предполагам, че думата означава декларация. Това писмо е свидетел на налагането на комунистическата диктатура в България. Прочетете го внимателно, много неща звучат актуално и сега:

МАХЗАР

Една от политическите организации влизащи в ОФ, обсеби цялата власт, като го превърна в един параван, зад който създаде в България еднопартийна власт на едно малцинство - комунистическата партия.

Въпреки волята на народа; въпреки съветите на великите демокрации, правителството проведе законодателни избори на 18 ноември 1945 г., проведени при нечувани насилия и терор, при създаден колективен страх, тия избори родиха едно ОФ събрание от назначени, а не избрани представители.

Терорът след изборите още повече се засили, защото и самото правителство разбра, че поради насилие то загуби доверието на народа. Въпреки тържествените декларации правителството фактически отне и малкото свободи, които бе дало следствие на постъпките на великите демокрации. Опозиционните партии се преследват, устройват се процеси против опозиционерите, спират се опозиционните вестници, налагат на работниците печатари да не ги печатат, не се позволяват и най-обикновените политически прояви, организационни партийни събрания, заемат се опозиционни клубове и т.н.

Въобще днес всички свободи на българския народ са потъпкани.

Членовете на опозиционните партии се арестуват, изпращат се в концлагери. За свобода и демокрация в България не може да се говори. Свобода има само за хората от властта да вършат произволи. 

Я цялото управление на държавата господства властта на комунистическата партия, която въоръжи своите хора, независимо от комунистическата милиция, също въоръжена. Без това въоръжение, което създаде колективния страх у българския народ, и без единната държавна листа, комунистическата партия не би взела и 20% от гласовете в последните законодателни избори.

Това господстващо положение на комунистическата партия е създало условия за несигурност и безпокойство. Целият стопански живот на страната е спрян. Производството в индустриалните предприятия не е достигнало нормалното, в държавните мини стопанства то е спаднало катастрофално. Сред зимата цялата страна е без топливо, нещо небивало и през най-тежките години на войната. Фабриките не работят, треновете спират, не защото няма въглища, а защото производството в мините е разстроено. Липсва всякаква дисциплина и съзнание.

Днес политическата криза в България е още повече задълбочена. Нейното разрешение е възможно само ако:

1. Да се създаде един кабинет от демократични групи от ОФ, какъвто беше на 9 септември 1944 г. с представителство на партии, а не отпадъци от тях, в което правителство Министерство на вътрешните работи и на правосъдието да бъдат дадени не в ръцете на комунисти, а на лица от други партии и неутрални, но ползващи се с доверие и авторитет.

2. Новото правителство да изземе всичкото раздадено оръжие на неотговорни фактори и групи и спре терора.

3. Така създаденото правителство да произведе напълно свободни избори за общински съвети и общо народно събрание.

4. В тия избори партиите да участват с отделни листи или със свободни изборни съглашения, но не и с единна държавна листа.

5. До така избраното народно събрание да се създаде ново демократично правителство,

6. Ако правителството на трите велики демокрации биха желали да контролират произвеждането на изборите, партиите на ОФ опозиция биха посрещнали това с гордост.

Януари 1946 г.         Никола Петков, Коста Лулчев, Проф. Петко Стайнов