Когато вече убеждаваш само себе си

"Не знам кои са слабите перспективи пред България, при положение че страната тръгна по пътя на икономическия растеж. Промишленото производство на България на годишна база се увеличи с 4.1% - такъв ръст ние не помним от години. И българският бизнес вече усеща позитивната ситуация в страната от икономическа гледна точка и че вече вървим напред. Само че моята амбиция не е ние да растем с 1.8 процента, а да растем по-бързо от богатите европейски държави, за да можем да ги догоним."
Тази картина на вече започнал икономически разцвет нарисува министър Драгомир Стойнев пред БНТ във вторник в опит да омаловажи променената в негативна перспектива на България от кредитната агенция Standard & Poor's. След което премина към истини от същия вид, отнасящи се за очаквания енергиен разцвет с АЕЦ "Белене" и още един блок в "Козлодуй".
Данните за "незапомнения от години" ръст на промишленото производство, които той цитира, са за месец октомври на годишна база. Справка, която всеки може да направи на сайта на НСИ, сочи, че през януари ръстът на промишленото производство е цели 7.9% спрямо същия месец на 2012 г.
Самият факт, че именно икономическият министър демонстрира със замах пред най-широка аудитория или незнание, или съзнателно некоректно отношение, подкрепя много повече аргументите на агенцията за "политическата обстановка в страната", отколкото посочените от Стойнев виновници в лицето на опозицията, президента и протестиращите.
(С подобна коректност впрочем и вицепремиерът Даниела Бобева отчете във вторник успешна банкова диверсификация на парите на държавните дружества, при положение че данните за тези от енергетиката, в които е съсредоточен най-големият ресурс, продължават да липсват.)
Обилните коментари в интернет на думите на министъра показват, че трудно може да убеди в оптимизма си вече не само икономическите експерти. С "обикновения народ" едва ли ще е по-лесно, ако съдим по отговорите за зимните сметки за ток.
Не е ясно в кой точно етап се намира правителството в момента, но критичният за всяка власт е, когато остане единствена да си вярва.