Данъкът за офлайн хазарта ще се запази на сегашното си равнище - 15% от направените залози, а новата такса, с която реално данъкът се намалява около три пъти, ще важи само за онлайн залаганията. Това неочаквано гласува Народното събрание при второто четене на промените в Закона за хазарта като одобри предложението на депутата от БСП Георги Кадиев и други негови колеги, внесено между първото и второто четене.

Наложи се депутатите да излязат в почивка, за да се промени докладът, който представя текст по текст пред депутатите председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев.

В същото време депутати от БСП се разхождаха в кулоарите на парламента и се шегуваха, че са гласували само по "безплатните" текстове".

По време на дебатите по този най-съществен текст от промените, отнасящ се до данъчното облагане, заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че предложението на Кадиев ще утежни още положението за офлайн компаниите за залагания, защото освен 15-те процента върху направените залози те ще трябва да  плащат и корпоративен данък.

Самият Кадиев, чието предложение не се подкрепя от бюджетната комисия, го мотивира с това, че по този начин се защитава фискът. Ако се приемат промените, предлагани от комисията, според него, може да се окаже, че бюджетът е лишен от приходи, защото много оператори може да се преориентират към онлайн залози и така да плащат по-малко.

Йордан Цонев, който е председател на бюджетната комисия и вносител на много от текстовете, възрази, че приемането на предлаганата от Кадиев поправка ще преориентира операторите към онлайн залагания.

Той допълни и че когато се приемал за пръв път законът за хазарта през 1999 г. по негов проект, също имало такива "фискални притеснения", но се видяло, че са неоснователни.

Веднага, след като приеха предложението на Георги Кадиев и депутати от БСП в дадената почивка зам.-предсеателят на групата на БСП Атанас Мерджанов избухна срещу Кадиев и го нападна словесно, заради гласуваните текстове.

Те наложиха и други изменения, свързани с таксите, които се събират за лицензиране на хазартни оператори.

Според одобрените след почивката текстове за поддържане на лиценз за хазартната дейност от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто от стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.

При издаването на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща са от еднократна такса в размер 100 000 лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.

За хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, така двукомпонентната такса не се събира.

Целта на поправките в данъчното облагане за хазарта беше да се регистрират повече онлайн оператори, които в момента отбягват тъкмо заради облагането работата си в България. така според първоначалните намерения се предвиждаше от от 2014 г. букмейкърите, организаторите на тото и лото игри, покер и онлайн казина да се облагат с корпоративен данък.

В момента този вид хазартни дейности се облагат с 15%, но върху оборота, т.е. понижението на данъчната тежест трябваше да е няколко пъти в зависимост от вида на играта. Точно високата ставка обаче се сочи от онлайн операторите като пречка да влязат на българския пазар легално. Техни представители многократно са коментирали, че конкуренцията в интернет принуждава организаторите да връщат под формата на печалби около 90% от събраните залози (за всеки вид игра и бизнес модел този процент е различен) и действащото в България данъчно облагане ще им коства загуби, ако се лицензират.

Цялото гласуване на второ четене на промените до момента мина под знака на непрекъснатото подканяне депутатите да влязат в залата. При последното гласуване само 50 депутати от БСП бяха в залата.

По-рано мина и текст, предложен от Менда Стоянова от ГЕРБ, и който не беше подкрепен от комисията, свързан с отчисленията, които хазартните оператори трябва да правят, за да се финансират с тях програми за превенция на зависимостта от хазарта при младите хора. Така бе прието парите да не отиват в неправителствени организации, а в Държавната комисия по хазарта. Възражението на Йордан Цонев беше, че така се създавали предпоставки за корупция в комисията, затова той предлагаше парите да отиват в неправителствени организации.

Беше прието и друго предложение на Стоянова - да не се разширяват възможностите за реклама на хазартни игри. Предложените текстове от комисията предвиждаха при реклама да може да се обявяват и условията на съответните игри, но с гласовете на присъстващите в залата депутати този текст не бе приет.

Неколкократно заради липсата на кворум редица текстове бяха прегласувани.

Заседанието бе удължено до 17 часа.