- По-важният въпрос е необходими ли са предсрочни парламентарни избори. И отговорът е "да". Институциите са с изключително разклатено доверие, управлението е категорично отхвърляно от хората. Единственият изход от ситуацията е скорошни парламентарни избори.

- Все още е рано за конкретни прогнози. Резултатите ще зависят от това дали ще имаме повишено социално напрежение през зимата, дали евроизборите ще се проведат по същите правила, както и как и кои формации ще участват в тях.

- Очаквам, че по-скоро част от политическите играчи ще прочистят редиците си. Подобни тенденции проличават и в управляващото мнозинство, и в опозицията. А най-интересният въпрос е колко високо в партийната йерархия ще достигне този процес. Това ще бъде своеобразен тест за способността на политическия елит да се самореформира.

- Нови претендиращи – да, вероятно ще видим. Но истинските политически лидери, тези които успяват да задържат подкрепата на хората в по-дългосрочен план (а не само за периода на инженерния проект, в който участват) се изграждат трудно и се налагат бавно. Нужда от истински нови политически лидери има, но все още не се забелязват конкретни имена, които хората припознават като такива.

- Националистическият вот е сред печелившите от кризисни ситуации. Вълната от бежанци допълнително мобилизира радикалните нагласи и респективно – подкрепата за националистически партии. Рискове от засилване на вълната от ксенофобия има поради няколко предпоставки – притокът на бежанци, липсата на адекватна реакция от отговорните за проблемите им институции, социалното напрежение като цяло, което засилва радикалните нагласи. Ако се допусне по-сериозно засилване на ксенофобията, това би било един от сериозните проблеми през годината.

- Тенденцията към радикализация проличава в нашите проучвания от последните месеци и допускам изцяло възможността за засилването й. Огромното недоволство от работата на институциите ражда значителни антисистемни настроения, проявяващи се под формата на различни идеи. Например в политически аспект – за премахване на политическите партии, в икономически – за национализиране на компании, народни магазини и пр.

- Ако говорим за шествията по площадите, е напълно възможно те да утихнат. Въпреки че през есента на 2013 г. на няколко пъти бяхме свидетели как в отговор на конкретни прояви на управляващото мнозинство уж замрелите вече протести за часове изригват със сила и острота, подобна на тази през юни. Т.е. протестът, разбиран като непримиримост към обслужващо интересите на неясни кръгове управление, гражданската нетърпимост към задкулисието и манипулациите ще остане мобилизиран, докато това управление не се оттегли.

Благодарение на протеста тези механизми станаха видими и вече е значително по-трудно да бъдат прилагани, без да срещнат гнева на хората. Общественото мнение стана фактор, с който политическият елит волю или неволю се съобразява, поставена е граница, отвъд която управляващите (които и да са те), трудно биха си позволили да преминат.

- Ако разглеждаме въпроса формално – не очаквам такава заявка. Равносметката за действията на управляващото в момента мнозинство обаче показва, че то все по-често я пренебрегва. От гледна точка на хората евроатлантическата ориентация няма алтернатива.

- Поредица от предизвикателства, с дълго и трудно търсене на решения. Засилване остротата в комуникацията между ЕС и Русия.

- Продължаване на политическата и институционална нестабилност, на неблагоприятната социална и икономическа среда.