Историята на Махер от сирийския град Саракеб може да се чете като геополитически преглед на арабския свят днес. Срещнахме го в лагера в Харманли, където бяхме малко преди Коледа, говорихме си с бежанците и ги помолихме да ги снимаме с най-скъпото нещо за всеки от тях в момента. 

36-годишният мъж е работил в Алепо в една от големите хотелски вериги като управител на ресторант в престижната стара част на града. Разказва ни, че е

Арабин е. Родното му място става свидетел на едни от най-ожесточените битки между режима и опозицията в началото на гражданската война, когато все още тя не е инфилтрирана от ислямистите.

Хотелът в Алепо е взривен и Махер решава да бяга заедно с жена си, която е от Молдова, и двете деца. Пристигат в Египет. Настаняват се в крайбрежния град Александрия. В началото всичко е добре - записват децата на училище, започват да строят живот наново. Околните проявяват съчувствие към трагедията на Махер и се държат добре с него. "Всички ме поздравяваха и бях приятел с всички", казва мъжът. Той говори изискан арабски, от който личи, че е високообразован и има широк поглед към нещата. Дори и в калните условия на Харманли поддържа спретнатост и чистота в малката каравана 2х2 метра, където живее с още един човек. Пита ни дали имаме

Надеждите за достоен живот в Египет на Махер бързо се провалят. Месецът е юли, когато военните осъществяват преврат срещу президента Мохамед Мурси от "Мюсюлмански братя". Всички сирийци бързо са брандирани като поддръжници на ислямистите и отношението към тях рязко се променя. "Не искаха да ми продават хляб в магазина. Всички ме гледаха, сякаш аз съм виновен за нещо", спомня си Махер. Решава, че вече не може да живее тук и отива в либийския град Бенгази. Там обаче Махер се натъква на нови проблеми.

По това време източната част на Либия обявява автономия. Това не се харесва на централните власти. Многобройните въоръжени групировки също се опитват да делят петролния пай помежду си. В тази атмосфера на несигурност, а понякога и престрелки по улиците, сириецът и жена му остават само 20 дни. "Дъщеря ми е русичка и привличаше внимание от далеч. Беше ме страх да я пускам навън", казва Махер. Заминават за Турция.

Събираните цял живот средства обаче са на привършване. Притеснявайки се, че децата ще изпуснат важни години в училище, Махер прави генерално пълномощно на жена си и тя заминава за Молдова с децата. На летището "Ататюрк" той среща група сирийци, които отиват към България. Тръгва с тях и се опитва да мине през КПП-то от турска страна, но не е допуснат. "Излязох и се замислих какво да правя.

и просто отидох на 20 метра встрани и влязох в България. Видях граничен полицай и отидох да го поздравя."

Следват няколко седмици в ареста в Елхово и лошо отношение, за които Махер предпочита да не си спомня. От малко повече от месец е в Харманли. Поддържа връзка с жена си и децата по интернет. Показва ни няколко кредитни карти, на които е получавал заплатите си. Сега това обаче са безполезни пластики, тъй като сирийските банки не работят или са запорирани. Махер иска да продължи към Западна Европа, където да работи и да изпраща пари на семейството си в Молдова.

Най-скъпото нещо за него са снимките на двете му деца. С тях го и заснехме.