Недостатъчна и неясна информация, заключения на базата на проучвания отпреди 20 години, ограничени сценарии за ефект от евентуални тежки аварии и инциденти.

Това накратко са заключенията на експертен екип от Австрия за начина, по който в България се подготвя доклад с Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) от построяването на нов седми блок, на АЕЦ "Козлодуй".

Австрийският екологичен институт по заръка на Австрийското федерално министерство на земеделието, горите, околната среда и водите и провинция Долна Австрия изготвя доклада с цел "експертно становище и оказване на помощ при организационни въпроси". Иначе казано, властите във Австрия, която е безядрена държава, се интересуват живо от това колко качествена е ОВОС, включително дали е предвидила дали и доколко ще се усети на отстоящата на около 700 километра австрийска територия много тежък ядрен инцидент в Козлодуй.

Координатор на експертната оценка е Австрийската агенция по околната среда, а докладът съдържа и обширно резюме на български език.

Инвестиционното предложение на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" ЕАД визира изграждането на нов ядрен блок от последно поколение (III или III+) с инсталирана електрическа мощност от около 1200 MW. През юни 2013 г. България уведомява Австрия за това си намерение, а през октомври Министерството на околната среда и водите изпраща доклад за ОВОС на инвестиционното предложение "Изграждане на нов ядрен блок от последно поколение на площадката на АЕЦ "Козлодуй".

Австрийският експертен екип формулира десетки въпроси към българската страна. Основната им цел е да се изясни колко голям би бил рискът за австрийците от една нова българска ядрена мощност. При най-мрачния сценарий за експлозия (причинена от техническа авария, удар със самолет, силно земетресение и т.н.) с изхвърляне на радиоактивен материал авторите казват, че не могат да изключат напълно заразяване на Австрия, защото данните не им позволяват "смислена оценка".

Вариант, основаващ се на реалните метеоданни от юни 1995 г., показва, че е вероятно да се стигне до разпространяване на радиоактивен цезий-137 и задействане на аварийни мерки в австрийското земеделие като принудително ранно събиране на реколтата, затваряне на парниците, покриване на растенията на открито, прибиране на животни и птици в обори и ферми и т.н. "Например защо са предоставени само резултати за разстояние от 200 км, докато разстоянието за пренасяне на радиоактивни субстанции за 48 часа със скорост на вятъра от 2 м/сек или 5 м/сек е съответно около 346 км или 864 км?" питат експертите.

Авторите казват, че българският доклад за ОВОС не им дава достатъчно информация за оценка на рисковете.

Относно евентуалния избор на реактор се казва: "Посоченото в доклада за ОВОС описание на типовете реактори, които са взети под внимание, предоставя само основна и обща информация за реакторите, която се отнася най-вече за функциите и основните компоненти. Не са разисквани надеждността и ефективността на системите за безопасност в условията на авария и няма препратки към анализи или оценки в тази връзка."

Експертите не са наясно със степента на сигурност при пожари или неправилно действие на пожарните екипи, както и какво би се случило с реактора, ако има външна експлозия - например от превозвани наблизо по суша или по Дунав експлозиви или аварира тръбопровод.

Накрая в доклада се повдига въпрос и за неяснотите около горивото, което ще остава от евентуалния седми блок в Козлодуй. "Понеже количеството на отработеното ядрено гориво във висока степен зависи от типа реактор, който все още не е избран, количествата на отработеното ядрено гориво варират драстично. (...) Докладът за ОВОС предоставя информация относно за съществуващите съоръжения – далеч по-малко информация е предоставена за новия ядрен блок, който е действителната тема на самия доклад за ОВОС."

Ето обобщените основни заключения, както са представени в доклада:

- Информацията относно методите и резултатите от анализите за безопасност на разглежданите типове реактори и също относно изискванията за безопасност (включително вземането под внимание на научените след "Фукушима" уроци и използването на концепцията за практическо елиминиране, когато последното е приложимо) по отношение на новия ядрен блок е недостатъчна.

- Сеизмичната опасност при площадката е ниска. Освен това проучването за сеизмични опасности е извършено преди 20 години. 

- Докладът за ОВОС не предоставя ясна информация относно определянето до каква степен НЯБ (нов ядрен блок) ще е проектиран за издържане на предполагаемо разбиване на голям пътнически или военен летателен апарат. 

- Пожари и изтичания на опасни течности и газове: заключенията в доклада за ОВОС, които се отнасят към тези теми, не са напълно разбираеми, понеже съответната информация се съдържа в отделни документи, до които експертният екип няма достъп. Няма становище дали са взети под внимание съответните въздействия, причинени от транспортирани в близост до площадката експлозиви. 

- Въз основа на информацията, която е предоставена в BG-NR (2011 г.), заключението в доклада за ОВОС, че площадката на АЕЦ "Козлодуй" е защитена срещу наводнения, изглежда добре обосновано. 

- В доклада за ОВОС няма предоставена информация за базовите стойности на проектирането срещу вятърно натоварване. Поради тази причина също така не е ясно дали ще бъдат покрити натоварвания, причинени от торнада. В доклада за ОВОС не се обсъждат други екстремни метеорологични въздействия, освен породените от ветрове и торнада

- Предоставената в доклада за ОВОС информация не е достатъчна за оценка на потенциалните радиационни последствия, причинени от тежки аварии. Необходима е допълнителна информация, включително списък с разгледаните покрити от проектирането аварии, ефективността на специалните функции на новия ядрен блок относно предотвратяването и смекчаването на последиците от тежки аварии, както и информация относно техническата обосновка на количеството освободен материал при тежка авария. 

- Според доклада за ОВОС анализите на тежки аварии с количество освободен материал Cs-137 от 30 TBq потвърждават отсъствието на радиационен риск за Република Австрия. Въпреки това австрийските експерти препоръчват да се изчислят последствията от тежка авария с голяма степен на освобождаване като допълнение към сценария с ограничено освобождаване, представен в доклада за ОВОС.