Нашумелият през последните седмици проект за нов Наказателен кодекс, който разбуни духовете с някои спорни текстове, най-вероятно ще бъде внесен в Министерския съвет идната сряда, на 15 януари. Това съобщи министърът на правосъдието Зинаида Златанова на отчетната пресконференция на министерството в сряда.

Така дискусията ще изпревари с около седмица поредния мониторингов доклад на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред, който по думите на правосъдния министър се очаква по на 22 януари. Днес Златанова се въздържа от коментар по очаквания документ.  

България се е ангажирала новият НК да бъде готов и да започне да действа още в края на 2013. Работната група от специалисти, съдии, прокурори, преподаватели по наказателно право е свършила основната част от работата през 2012 г.

Това ще предложи министърт на правосъдието Зинаида Златанова, потвърди тя  на отчетната пресконференция, след като сутринта пред Нова телевизия тя коментира, че широкият консенсус на медиите, които намират текста за нарушаващ правото на информация, налага промяната.

В проекта обаче най-вероятно ще останат други спорни текстове, като тези например, които определят за престъпление разпространяване на служебна информация от граждани, не само от длъжностни лица, без да е посочено изискване да има пряк умисъл. В тези случаи наказателната отговорност се носи дори и ако разпространяването на информацията служи на обществения интерес. Министър Златанова обясни завишената отговорност за разпространяване на информация, както и текста за фотографирането без съгласие на лицето, с вниманието на работната група, готвила през 2012 проекта, към опазване на личното пространство на гражданите, а не на удобството на властта, тъй като по онова време обществото е било силно разтревожено от информациите за масово подслушване и следене и е било необходимо в кодекса да се предвидят гаранции на конституционните права.

В сряда председателят на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев коментира, че текстът на чл. 305, алинея 3 в проекта е неясен и поради това опасен, тъй като се предвижда затвор за служене на чужда организация или такава под чужд контрол във вреда на републиката, без да са изяснени понятията в разпоредбата.

Министър Златанова обясни, че текстът се отнася за военно време, независимо че това уточнение не фигурира в разпоредбата. Трябвало да се четат  първата и втората алинея, в тях е уточнено, че се отнасят за военно време, следователно същото важи и за алинея 3 -  това се разбра от коментара на министъра.

По-рано в сряда пред Нова телевизия тя обясни наличието на алинея 3 с това, че и сега се търси наказателна отговорност  в член 105 на действащия НК, и то предвиждащ много по-тежки наказания, от 5 до 15 години. В сегашния чл. 105 обаче се казва, че който се постави в услуга  на чужда държава или на чужда организация, "за да й служи като шпионин", ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години. Условието "за да й служи като шпионин" липсва в новата алинея 3 на чл. 305.

Като положителна нова добавка в проекта министър Златанова, както и ръководителят на работната група, изготвила проекта - проф. Александър Стойнов, сочен сред най-добрите специалисти по наказателно право в СУ "СВ. Климент Охридски", посочват въвеждането на наказателна отговорност за упражняването на цензура в медиите. Такъв текст досега не е имало в българския НК и мнозина се съмняват, че той може да бъде ефективен.