Германия посвети 2014-та година на популяризирането на обектите от Световното наследство на ЮНЕСКО, които са нейно притежание. Страната е допринесла към листите на световната организация общо 38 обекта, към които се опитва да привлече още по-голям интерес.
Построената около 800-ната година катедрала в Аахен (на снимката) е първият германски паметник на културата, включен в списъка на ЮНЕСКО през 1978 г. С огромната осмоъгълна куполна базилика Карл Велики е искал да осъществи мечтата си за един "нов Рим". От 936 г. до 1531 г. в катедралата са коронясани повече от 30 германски крале.
Публикуваме снимките благодарение на Германския туристически борд
Германският туристически борд е разработил осем отделни маршрута, по които всеки желаещ може да обходи част от културните паметници. Северният маршрут започва в Бремен (на снимката), където сградата на градския съвет и статуята на Роланд олицетворяват развитието на Ханзата – мощен търговски съюз съссветовно влияние, в който столицата на провинцията е участвала от 1358 г. 
Любек (на снимката), Висмар и Щралзунд са членове на съюза на свободните търговски градове. Центърът на Любек се е запазил почти непокътнат, както е бил оформен в средата на ХІІ век. 
Бад Хомбург (северно от Франкфурт) е изходната точка за разглеждането на Римските лимеси – някогашната укрепена гранична линия между Римската империя и териториите на германските племена. Заедно с Адриановия вал (Hadrianswall) във Великобритания Римските лимеси в Германия са част от трансграничния обект на световното наследство "Граници на римската империя". Днес със своите 550 километра те представляват най-дългия археологически паметник в Европа. 
В списъка на ЮНЕСКО са и сградите в стил Баухаус в Берлин, Ваймар и Десау (на снимката), строени между 1913 и 1934 година. Школата "Баухаус" започва дейността си през 1919 г. във Ваймар. В близкия Десау висшето училище по дизайн под ръководството на Валтер Гропиус се е превърнало в място за поклонение за архитектурния авангард. 
В отговор на жилищната криза след Първата световна война архитектите на класическия модернизъм създават в Берлин изпълнени със светлина жилища с кухни, бани и балкони в къщи без заден двор и с изглед към обширни зелени площи. Те представляват нов архитектурен стил, който става образец за градското строителство на 20-ти век. 
Фабриката за обущарски калъпи "Фагус" в Алфелд е първата постройка на прочулия се по-късно архитект Валтер Гропиус, която с фасадата си от стъкло и стомана се смята за основополагаща сграда на модернизма. Построената през 1911 г. фабрика днес е паметник на архитектурата и индустриалното производство. Точно 100 години след завършването ѝ, през юни 2011г., ЮНЕСКО включва фабриката "Фагус" в Списъка на световното културно и природно наследство. 
Островът на музеите в Берлин съхранява исторически съкровища отпреди 6000 години. Той е обявен за световно наследство на ЮНЕСКО през 1999 г. и включва Музея "Пергамон", музея "Боде", "Алтес музеум" (Старият музей), "Нойес Музеум" (Новият музей) и "Алте Националгалери" (Старата национална галерия) 
През 1998 г. ансамбълът "Класическият Ваймар" е включен в списъка на ЮНЕСКО като уникално свидетелство за Ваймарската класика. В края на 18-ти и началото на 19-ти век градът е бил притегателен център за велики мислители като Кристоф Мартин Виланд, Йохан Волфганг фон Гьоте, Йохан Готфрид Хердер и Фридрих Шилер. Сред забележителностите са къщите на Гьоте и Шилер, Хердеровите обекти, замъкът, библиотеката "Анна Амалия", замъците и парковете Белведере, Етерсбург и Тифурт, както и историческото гробище. 
Замъка Вартбург в Айзенах е свързан с биографията на реформатора Мартин Лутер. Тук в годините 1521-1522 той започва да превежда Новия завет на немски език. С почти 1000-годишната си история Вартбург е един от най-добре запазените замъци от средновековието в Германия. 
Кведлинбург е един от най-големите исторически паметници на открито в Германия и изключителен образец на добре запазен средновековен град. Около 800 от къщите в историческия център на някогашната императорска резиденция са самостоятелни паметници на културата. 
Част от световното природно наследство са биосферният резерват Ватенмеер в Долна Саксония и националният парк Ясмунд на остров Рюген.
"Букови гори в Карпатите и стари букови гори в Германия" са трансграничен обект на ЮНЕСКО, в който от страна на Германия попадат Зеранската букова гора в националния парк Мюриц ,в провинция Мекленбург-Предна Померания, гората Грумзингер Форст в Бранденбург, националният парк Хайних в Тюрингия - на снимката,,както и националният парк Келервалд-
Едерзе в Хесен.
Две съкровища на романската архитектура съхпанява епископският град Хилдесхайм - катедралата "Света Мария" и църквата "Свети Михаил" (на снимката). Двете църкви са изключителни образци на религиозното изкуство на Свещената римска империя. 
Катедралата в Кьолн не се нуждае от специално представяне. Готическата постройка е символ на града и е обявена за световно културно наследство през 1996 г. 
Горната част на долината на Среден Рейн, обхваща 65 км от културния ландшафт между Бинген, Рюдесхайм и древния римски град Кобленц. Една от най-популярните забележителности тук е скалата на Лорелай, а освен нея туристите могат да разгледат 40 замъка и крепости и множество романтични селца. Други културни забележителности по този маршрут са дворците Аугустусбург и Фалкенлуст в Брюл, които заедно с прилежащите им градини бяха включени в Световното наследство на ЮНЕСКО през 1984 г. като важни образци на барока и рококото. 
Бароковата кградата на маркграфската опера в Байройт е обявена през 2012 г. от ЮНЕСКО за "уникален паметник на европейската барокова празнична и музикална култура". Байройт е добил световна известност с фестивала "Рихард Вагнер". 
Регенсбург е добре запазен средновековен град, пощаден до голяма степен от бомбардировките през Втората световна война. Комплексът "Старият град на Регенсбург с квартала Щадтамхоф" включва 984 отделни паметници на културата и по размер отговаря на територията на Регенсбург от 1320 г. 
Манастирът Маулбон е най-добре запазения средновековен манастирски комплекс северно от Алпите. Тук посетителите могат да добият добра представа за живота на монасите от ордена на цистерцианците от 12-ти до 16-ти век. През 2014 г. манастирът Маулброн отбелязва 20-годишен юбилей от включването му в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. 
През 19-ти век по поръчение на пруските крале ландшафтният архитект Петер Йозеф Ленé превръща Потсдам, където някога се намирала резиденцията на кралското семейство, в уникален културен комплекс. В доминирания от река Хавел ландшафт той обединил града и парковите площи в уникална цялостна композиция. В световното наследство са включени също и дворецът Сансуси, паркът и дворецът Бабелсберг, ловният замък Глинике, Новата градина в северната част на Потсдам с разположения на брега на Свещеното езеро Мраморен дворец и дворецът Цецилиенхоф, както и руската колония Александровка. 
Трир е най-старият германски град. Тук в продължение на 400 години е имало римска колония – останките от терми, мостове, амфитеатри са се запазили и до днес така многобройни и с такова качество, каквото не може да се види никъде другаде в света. Освен римските паметници облика на Трир определя и Катедралата и църквата "Света Богородица". Символ на града е уникалната крепост Порта Нигра, построена преди около 1800 години. 
Бамберг ни връща към ранното Средновековие. Построен на седем хълма, градът, който е бил седалище на епископ и на император, е трябвало да стане втори Рим. Историческите сгради в старата градска част на Бамберг до голяма степен са съхранени в оригиналния им вид – над 1000 от тях са паметници на културата. Най-значимите забележителности са Катедралата, сградата "Алте Хофхалтунг", градският дворец "Бьотингерхаус". 
Градинското кралство Десау - Вьорлиц е съставено от градини, ландшафтни паркове и дворци, разположени върху 142 квадратни километра. Според комитета за световното наследство на ЮНЕСКО този първи английски ландшафтен парк в континентална Европа е "изключителен пример за претворяването в ландшафтно оформление на философските възгледи на просвещението, които свързват изкуството, възпитанието и стопанската дейност в едно хармонично цяло". 
Манастирския остров Райхенау в Боденското езеро е духовен и културен център на Свещената римска империя. Тук странстващият епископ Пирмин основал бенедиктински манастир, който между 800 г. и 1100 г. Трите църкви в Райхенау са били водещи духовни центрове по времето на Каролингите и Отоните и са изключителни образци на ранната средновековна архитектура. Връзката с българската история е съдбата на св. Методий, който е бил заточен тук. 