Въпреки възраженията на юристи, опасенията на неправителствени организации и уверенията на вицепремиера и правосъдния министър Зинаида Златанова, че няма да се бърза, правителството днес е приело проекта за нов Наказателен кодекс. Това стана известно от прессъобщение на правосъдното министерство.

Темата не беше обявена в официално разпространения дневен ред на заседанието на Министерския съвет. В края на седмицата пък вицепремиерът Златанова обяви, че ще екипът й ще прецизира всички текстове, които са предизвикали притеснения и обяви, че приемането на кодекса може да отнеме от няколко месеца до няколко години. 

Вчера десет неправителствени организации поискаха удължаване на срока за обсъждане на публикувания в края на миналата година проект за нов Наказателен кодекс. Според организациите срокът трябва е поне шестмесечен, за да се гарантира, че текстовете ще бъдат обсъдени максимално професионално. Проектът беше публикуван на 21 декември - последния работен ден преди коледно-новогодишните празници, като от министерството на Златанова обявиха триседмичен срок за обсъждане, от който две седмици бяха празнични и почивни дни.

Президентът Росен Плевнелиев пък коментира, че бързането с Наказателния кодекс е, за да се спазят срокове в "12 без 5". Допълни, че текстовете много внимателно ще бъдат изследвани от експертите и от правния съвет в президентската институция. 

Каза още: "Направихме достъпно за всеки гражданин обсъждането на този закон. Не съм привърженик на обсъждането в рамките на два часа, от няколко души, в една зала, игнорирайки всички останали менения. Обикновено се канят хора, които ще подкрепят позицията ни. Ние постъпихме съвсем различно." Тя напомни, че изготвянето на нов Наказателен кодекс е една от препоръките на Европейската комисия от 2012 година.

Пресслужбата на министерството подробно изброи: "На 21 декември 2013 г. проектът на Наказателен кодекс бешe представен за обществено обсъждане и на съгласуване с министерствата, с Висшия съдебен съвет, с Върховния касационен съд, с Върховния административен съд, с Комисията за защита от дискриминация и други заинтересовани институции. Проектът и мотивите към него бяха публикувани на сайта на Министерство на правосъдието, като за бележки и предложение беше създаден специален електронен адрес – [email protected]. Той беше публикуван и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет.

Дебатите навлизат в същинската си фаза след влизането на кодекса в Народното събрание, декларира още Златанова. Допусна, че може да се стигне до "още компромиси в зависимост от това какво мисли обществото". 

Министър Златанова вече се ангажира, че ще отпадне текстът от проекта, който предвиждаше носене на наказателна отговорност до 1 година затвор при фотографиране и записване на хора без тяхно съгласие. Текстът предизвика остри възражения на юристи, според които става въпрос за ограничаване на правото на информация, въвеждане на цензура  и "откровена репресивна норма", насочена срещу гражданите. Правото да не бъдеш сниман, ако не желаеш, е записано в конституцията, но по сега действащия Наказателен кодекс то не е дефинирано като престъпление. 

Министерството на правосъдието се ангажира "да продължи да инициира и да бъде активен участник в провеждането на още по-широки дискусии, в които наред с представители на академичните среди, магистрати, граждански организации, правозащитници вече да се включат и представители на законодателната власт".