- Трябва да се признае - процесът на предложения и изготвяне на текстовете наистина беше максимално прозрачен. Който не е поискал, той не е изказал позиция за новия кодекс. Който не е предлагал неща, значи е бил умрял. Позициите са публично достъпни. Дали политиците са се вслушали в тях, е друг въпрос. Имаме текст, с който до известна степен има съгласие, по определени пунктове няма, но той е на масата за обсъждане.

- Ако не си пуснете тото фиша, няма как да спечелите джакпота. Този кодекс сваля доста изискванията за формиране на нови политически субекти, участие на инициативни комитети и т.н. Намалява се изискваният брой подписи, намаляват се и депозитите. Това е положителна стъпка.

- Затова общественият съвет към парламентарната комисия, която обсъжда законопроекта, гласува прагът да бъде свален на 3%. Участници в съвета изчислиха, че при праг от 4 на сто средният брой партии в парламента от 1991 г. досега е бил 4.86. При 3% той би бил 6.29. Това е голяма разлика.

Действително, възниква опасността представителството да се раздроби, но и това може да се тълкува положително. При много и малки партии ще могат да се формират плаващи мнозинства по различни теми, за разлика от монолитното гласуване, което сега налагат големите партии. Аз съм "за" такава промяна. Съзнавам, че ще се наруши стабилността, но ето едно предложение, което общественият съвет подкрепи.

Най-големият проблем в изборите е липсата на доверие в избирателния процес. Без доверие  хората нямат мотив да гласуват. Най-важното е в деня след изборите да вярваме, че резултатът е следствие от приетите процедури. Това е легитимността. Не толкова формално право, колкото взаимно съгласие, че резултатът от процедурите ще бъде признат, независимо дали ни харесва, или не.

- Не мога да кажа, че е огромен скок, но е крачка в правилната посока. Това са инерционни системи, не е толкова лесно в рамките на един, два или дори три изборни цикъла положението да се подобри радикално, но определено е крачка в правилната посока.

Един от предъвкваните проблеми беше с избирателната система. Имаше всякакви предложения - от "чиста и свята" мажоритарна система, през механично смесена 50 на 50 пропорционален и мажоритарен вот, през немска система, до пропорционална с единична доброволна преференция, която е залегнала в сегашния проект. Система с партийни листи, в която избирателите могат да посочат един предпочитан от тях човек да оглави листата в рамките на партийните предложения.

Мнението ми за тази система е крайно отрицателно. В нея няма никаква друга логика, освен логиката на партийното благоволение да се позволи на избирателя да обира трохите от масата, на която се вземат решенията. И колкото броят преференции е по-малък, а прагът – по-висок – 10-15 на сто, толкова тези трошички са по-малки. Като тип система това е чисто политически консенсус между партиите. И тези 7%, които предлага БСП, са изсмукани от пръстите – те не са вързани нито с броя мандати в избирателния район, нито с цената на един мандат в брой гласове на национално ниво. Няма никакво обяснение защо в листа с 4 мандата и в листа с 10 мандата има една преференция.

С тези аргументи на последното заседание на обществения съвет поисках, а съветът гласува с 14 гласа "за" от 22 души да се предложи на парламентарната комисия задължителна преференция – хората да гласуват пак за партийни листи, но гласът да е валиден само ако избирателят е отбелязал задължително един човек. Т.е. обществото приема, че партиите като изразители на значим обществен интерес са в правото си да предложат на избирателите кой да ги представлява в законодателния орган, но след това си запазва правото да влияе върху партийните решения, като преподрежда листата.

Ако се запази сегашното предложение, аргументът на ДПС срещу преференцията е основателен – дори един кандидат да е спечелил не 7, а 25%, то останалите 75 на сто съзнателно са се съгласили с първоначалната подредба в листата. Презумцията е, че и при отбелязване на преференция, и при липса на такова отбелязване, избирателят е направил съзнателен избор. В противен случай приемаме, че избирателите са в различна процедура на волеизявление.

В чужбина, там, където тази система на единичната доброволна преференция е работила, има два косвени резултата. Първо, партиите по време на кампанията увещават: "Не пипайте листата, ние знаем какво правим". От друга страна водачите на листи тайничко агитират симпатизантите на определена листа все пак да отбележат първото място, защото ги е страх, че някой по-амбициозен от задните позиции може да агитира за себе си.

Ако остане тази единична преференция така, както изглежда сега, общественият съвет гласува с 16 гласа "за" да предложи на политиците праг от 3% - много нисък, за да има смисъл въобще от праг.

Проф. Михаил Константинов плаши политиците, че при задължителна преференция интегралните бюлетини ще бъдат прекалено дълги, дебели като "Ана Каренина" и т.н. Не съм съгласен. Има техники да се намали размерът – на тях не се вписват имената на кандидатите, а имената на партиите, поставят се полета, в които избирателят вписва номера на кандидата от съответната листа. Или номерата се изписват, а избирателят поставя кръстче или чавка върху номера на кандидата.

Няма никакъв проблем да не се изписват имената на кандидатите. Работа на политическите партии е да направят кандидатите си разпознаваеми. Това е практика в други страни. Има бюлетини, в които от едната страна е написан видът избор, а от другата страна – номерът на политическата партия и на кандидата в листата.

- Бюлетината е изборен документ, но в България това, което ние наричаме бюлетина, не е документ. Това, което намериха в Костинброд, не е документ. За инженерите това е заготовка, за домакините – полуфабрикат. Бланка. Тя става документ в момента, в който по досегашната изборна технология на нея се постави първият печат, който по правилата е уникален. Тогава тази бланка, която прилича на всички останали, става уникален предмет, с който гласоподавателят ще декларира своя избор. Тогава тя става бюлетина.

Когато гласоподавателят влезе в тъмната стаичка, направи своя избор и излезе, тя все още е бюлетина. Получавайки втория печат, тя се превръща в глас.

Много се обсъждаше трябва ли бюлетините да бъдат номерирани. Тук възниква друг въпрос – трябва ли най-важният документ в процедурата по изборите да бъде оставен в ръцете на слабо обучени, партийно мотивирани хора, каквито са членовете на секционните комисии (СИК)? За мен начинът това да бъде променено е номерираната бюлетина. Бюлетините получават идентификационен номер, с който стават уникални документи – също както банкнотите. Поставя се полиграфическа и законова защита.

Хората се притесняват, че гласът им може да бъде проследен. Това е абсолютна лъжа! Има технологии за номерация на бюлетините, които елиминират каквато и да било последваща идентификация. Аз съм голям противник на така наречените кристални, прозрачни урни, каквито се използват в България. Бюлетините падат, разгъват се, затова нашите се печатат по-скоро на картон, отколкото на нормална хартия.

За съжаление има опозиция срещу номерирането на бюлетините. Ще ми се тя е да е по-скоро от неразбиране, отколкото от злонамереност, каквато също не може да се изключи. Същото се отнася за печатите за СИК. Тяхната уникалност също трябва да бъде физически, организационно и законово гарантирана. За изнасяне от изборното помещение, на бюлетини, печати и протоколи, за притежание, транспортиране, подправяне, имитиране, надпечат и др. действия с бюлетини и печати трябва да има наказателна отговорност и затвор за дълго време. Това е престъпление срещу демократичната държава, а не е безстопанственост.

- Според мен професионализацията на Централната избирателна комисия (ЦИК) е стъпка в правилната посока. Дали членовете трябва да са 15, 9 или 5 – трудно е да се каже. Моето мнение е, че не трябва да са повече от 9 души. Но ако приемем, че изборите са важно нещо, редно е да се организират от професионална администрация.

Освен това досега комисията беше на квотен принцип между политически партии. Това създаде огромно обществено недоверие - казваше на избирателите, че отношенията в тази комисия ще бъдат политически мотивирани със същите пропорции, с които са представени партиите.

Затова е логично ЦИК да бъде формирана на принципа на съдилищата, на Конституционния съд. Трябва да има предложения от различни власти, да има публично изслушване, гражданският сектор да бъде изключително активен, да задава въпроси, а професионалната подготовка и моралът на всеки кандидат да бъдат показвани – колко хора в момента знаят как се казва председателят на ЦИК?

Моето желание беше районните и общинските комисии да бъдат нещо като териториални звена на ЦИК. Явно това е прекалено оптимистично виждане, защото в изборния кодекс е останала формулировката РИК, ОИК и СИК да бъдат формирани след обсъждания при кмета и областния управител. Мен това не ме удовлетворява, но и в тези места е добре да се търси максимална прозрачност и да се позволи, освен политическите партии, професионалните съсловия също да номинират кандидати.

Моето виждане е, че чрез редуциране на влиянието на партийните номинации може да се търси повишаване на общественото доверие в тези комисии на основата на доверието, което биха излъчили техните членове – например хора от съдебната система, от адвокатурата, от прокуратурата. Хора, които по силата на професионалната си чест се възприемат от обществото като излъчващи доверие, а не като партийно мотивирани активисти. Особено важно е такъв подход да стигне до секционните комисии. За мен тези неща и в новия проект не са намерили достатъчно удовлетворително решение.

По отношение на наблюдението на изборите има видим напредък. Но това, което категорично не одобрявам, е партийното представителство в деня на изборите. Сегашният проект предвижда в изборния ден в изборните помещения да присъстват политическите партии и една фигура, която се нарича "представител на партия и коалиция или инициативен комитет". Това означава, че една партия с представител в комисията има и застъпник, и "партиен представител" - твърде много партийно мотивирани лица. Съответно колкото по-голяма е партията, толкова повече застъпници, представители и членове в секционните комисии ще има. Това води до психологически натиск върху избирателите, до сплашване. Партийните брокери именно това правят – насаждат страх у избирателите, че поведението им в изборното помещение е контролирано. За мен логично е да се приеме, че всяка партия има право на един застъпник, може да регистрира двама, като само единият е вътре в изборното помещение. Никакви други партийни представители, пълномощници, партийни марсианци и други.

- Много голям. От средата на 2012 година настоявам в България да се използват списъците от последните два минали избора и тяхна база да се възложи на ГРАО да изготви проект на избирателен списък. Той да се отвори два месеца преди изборите за публична инспекция - дописване и т.н., след това да се затвори, да се изготви окончателен избирателен списък две седмици преди изборите и в деня на вота да бъдат дописвани само тези, навършили 18 години в тези две седмици преди изборния ден. Това предложение не е съвършено, то беше кризисно - понеже имаме критично ниско доверие в изборната система, близо 70% от населението не е представено в парламента. Сега се предлага този подход да бъде използван, но на основата на гласувалите в бъдещите избори. Целта е в рамките на един или два изборни цикъла да бъде изготвен реалистичен избирателен списък и доверието в процеса да бъде повишено.

Ако има много време, би могло да се направи регистрация по друг метод, по-бавен; да се изготви електронен регистър, например. Ако процесът на изготвяне на избирателен списък на основата на два минали избора беше започнал през юли 2013г., щяхме да имаме повече от половин година и днес щяхме да имаме проекта на реалистичен изборен регистър.

Нищо такова не беше прието и сега има един срамежлив текст, че на основата на бъдещи избори ще се формира такъв регистър. Вече няма и време да се приложи друго преди евроизборите.

Не приемам аргумента, че изборният регистър ограничава конституционни права. За мен той ги осигурява. Просто изисква от избирателя да декларира преди избора, че живее на този адрес, че е още жив, че има интерес да гласува. Изборните регистри пазят избирателите от кражба на техните избирателни права и от злоупотреба с тяхната самоличност при избори.

Друг голям проблем - този с уседналостта - ще бъде препъникамък в дебатите. Той е сложен от гледна точка на разбирането за суверенитета. Ако приемем, че народът е суверенът, всеки носи една 7-милионна част от този суверенитет. Затова ДПС и други казват: всеки носи една такава част, значи всеки има право да гласува, независимо къде живее. Този подход разглежда избирателните права на гражданите като пожизнена рента, пожизнен дивидент от българското гражданство.

Има обаче и друг подход - властта, която се произвежда чрез процедурата на гласуване, е ограничена по време и място. По време - в рамките на мандата на законодателните органи, а по място - на българската правна територия. Следователно страните имат право на недискриминационно основание да въвеждат ограничения на основата на определени критерии за уседналост. Изхожда се от факта, че тези граждани, които живеят в чужбина продължително време, особено онези, които сами са избрали това, не носят последствията от своя избор - първо, като физически лица на съответната правна територия, и второ, не носят пропорционален или адекватен принос във формирането на ресурсите на тази правна територия.

- Съгласен съм. Затова ние трябва да решим коя част от целостта на избирателя е важна в този процес - дали това, че има нивичка и къщичка, както казват някои депутати, дали това, че има тук близки и роднини и много обича родината, или физическото му присъствие, което го поставя в зависимост от законите, които той произвежда с гласа си. Не мога да приема, че хора, които трайно са свързали живота си с друга територия, трябва да гласуват на всички избори в България. Може би ако избираме патриарха, да. Може би за изборите на Президент е логично да няма големи ограничения. Но аз съм убеден, че и за парламентарните избори и особено за местните избори, уседналостта е необходим и допустим критерий. Може да ви прозвучи еретично, но аз правя разлика между правото на глас на българските граждани от страните в Европейския съюз и правото на глас на българските граждани, които живеят над 10 години в Папуа и Нова Гвинея да речем, или в Лесото, Япония, САЩ, Турция, Особено на тези, които са родени в чужбина, придобили са формално българско гражданство по силата на кръвта и връзката им с България е по-скоро по документи, отколкото осъзната идентификация с българската общност.

Не можете да претендирате заради парите, които давате на семейството си, за избирателни права. Защото по същата логика един китайски ресторантьор, отворил тук ресторант с 10 души персонал и живеещ в България от 10 години, може да претендира с много по-голямо основание. Той носи непосредствено последствията на местната власт и има принос във формиране на ресурса на местната общност, плащайки данъците си.

- Така е. Затова претендирам за много по-детайлна уредба. За мен няма проблем да има електронен изборен регистър, в който хората да имат достъп в определен срок преди изборите, да декларират своя изборен адрес и да реализират правата си. Нека обаче да е ясно – не е логично едни хора да реализират избирателни права в две или няколко държави. Не е приемливо да се произвежда легитимност, от която не се носят последствия.

Мой колега от Холандия получи от местната изборна администрация документ с холограма и други защити, който трябваше да подпише и да изпрати преди изборите - нещо като проверка, "вас още има ли ви, още ли живеете на този адрес, ако това е така - декларирайте, че сте избирател". Колегата съжаляваше, че няма време и технология да упълномощи близък да гласува. Защото в Холандия това също е възможност.

Така че при тази висока степен на мобилност бъдещето е да се търси по-гъвкава система за изборни списъци.

- В България никой не го е мотивирал достатъчно разумно. Задължителното гласуване е дълбок проблем на изборната философия. В представителната демокрация партиите, които се борят за властта, се борят за четири неща - да харчат акумулирания досега ресурс на цялата общност, да определят правилата за живот и за трупане на нов ресурс на общността, да да ангажират общността с външни договори и най-важното - за монопола върху насилието, върху правото на употреба на оръжие. Дали е правилно, дали е морално тези четири неща да бъдат решавани от малки, силно мотивирани малцинства? Дали е честно 25% представено население в парламента да определя данъците на всичките 100%? Има ли опасност ресурсите на общността да се обсебят от партийно обвързаните малцинства (актуално ли ви звучи). Каква е обществената солидарност ако само 25% от населението управлява? Има ли политическа стабилност в останалите 75% ? Какво става там – вътрешна или реална емиграция?

Във всички международни документи се казва, че "всеки има право" да участва в управлението на страната си. Ние акцентираме върху "право". Има страни като Австралия, като Австрия, в които акцентът е върху "всеки". Освен, че е право, то е и задължение, след като живееш на дадена правна територия, да изкажеш отношение към формирането на нейните ресурси, участие в съюзи и т.н. чрез своя глас. При това негласувалите също ползват благата на общността.

Това е логиката на големия дебат. Аз за себе си все още нямам ясен отговор какви биха били последствията от задължителното гласуване. Не знам и как технически при тази висока мобилност може да се осигури възможност за всички да гласуват.

Има един парадокс на представителството. Някои хора си мислят, че неучаствайки в изборите, те нещо бойкотират. Но решенията, които малкото гласоподаватели вземат, засягат всички. В този смисъл, когато партиите и хора около тях казват "то не е толкова важно, отидете за гъби", те казват: "Ние не искаме вие да гласувате". Това послание се дължи липсата на праг на избирателната активност, който да прави изборите нелегитимни.

Затова, когато някой каже, че не иска да гласува, защото никой не го представлява - да, това може би е вярно. Но тогава формирайте субект, който да ви представлява. Иначе давате празно пълномощно, с което давате право на партийните талибани, купените гласове и др. мотивирани избиратели да решават вместо вас и така разрешавате на властта да прави каквото поиска от ваше име - да ви построи Белене, да ви вдигне данъците или да прати полицията да ви набие, например.

- Привърженик съм на промените за медийното отразяване - на отпадането на някои форми на агитация, на медийните пакети, които стимулират медийното отразяване на нововъзникнали политически субекти. Аз бих подкрепил и по-сериозни ограничения на някои форми на агитация. Например билбордове, цветни плакати и др. Защо?

Ограничаването на формите на политическа реклама поставя богатите партии в по-равностойно положение спрямо бедните. Намалява ролята на парите в процеса. Защото досега партиите с много рекламно време, с ПР публикации, които дори не се обозначаваха като платени публикации, облъчваха мощно електората. Налице е една порочна инцеста на медиите и партиите, която се плаща не само преди избори, а през цялото време. Трябва да се постави акцент върху такива форми на предизборна кампания, в които има диалог, дебат, размяна на идеи, писано слово. Трябва да се ограничи търговската реклама, която опакова партиите и ни ги продава като шоколадчета, Какво ще научим за политическите програми ако видим кандидатите за депутати на цветен плакат, при това рендосани и лакирани на фотошоп..

- Знам, че има такива препоръки. Решението не е лесно. България по конституция е еднонационална държава, няма малцинства. Същевременно предизборната кампания е публичен акт, следва да подлежи на контрол и наблюдение. Това се постига с ограничението кампанията да се води на български език. Иначе рискуваме да не сме в състояние да знаем за какво става въпрос в политическата програма на хората, използващи чужд език.

Това в момента се заобикаля с политическата агитация от врата на врата. Този метод е близък до подхода на търговските пътници, реализира се в доверителната сфера на частното пространство - дома. Когато ме пуснете в дома си, аз напускам полето на публичната дейност, въпреки че оставам в рамките на предизборната кампания, и започваме разговор, който не подлежи на обществен контрол. Т.е., дали аз ще ви предложа материална облага от името на партията, или ще ви заплаша, или ще ви дам пари, или ще изпратя детето ви да учи - всичко това е извън обществения контрол.

Ако се допусне агитация на чужд език, колкото и формално демократично да изглежда това, полето на липса на контрол ще се разрасне.

- Да, има такъв момент. Такива кандидати ще работят с преводач от неговия език към български език! И когато един такъв кандидат събере 200 души, за да агитира, редно е тези 200 души да разбират за какво става въпрос. По-добре е един кандидат да има един преводач към български език, отколкото всеки от тези 200 души да потърси преводач, за да разбере посланието, което някой му отправя.