Президентът вчера предложи референдум за мажоритарен елемент при изборите за Народно събрание. Считам, че всякакъв мажоритарен избор на народни представители ще е вредна грешка за България, която ще има за ефект редица негативни последици.

Мажоритарните избори имат за ефект разделение на победители и губещи – малко победители и повече губещи. Вие, които бихте прочели този текст, е най-вероятно да сте от вечно губещите от мажоритарни избори и този пост е опит да обясня защо.

Най-характерната черта на мажоритарната избирателна система е огромната загуба на гласове. "Загуба" означава, че подаденият глас не влияе на политическото представителство, никой кандидат не го получава, няма смисъл от него, избирателят не е чут.

Когато кандидатите печелят мандата и го правят с резултат, който не е голям, остатъкът гласове няма значение. Тъй като във всеки мажоритарен избирателен район победителят може да е само един, гласовете подадени за всички останали кандидати се губят. Загубата може да достигне до 50% - 1 от подадените гласове при мажоритарна система с абсолютно мнозинство (печели този, който има повече от половината подадени) или до загуба на повечето подадени гласове при избори в един тур, където избран е получилият най-много гласове (относителното мнозинство). Често срещано е една политическа партия да получи повече гласове в цялата страна, но накрая да получи значително по-малък брой мандати.

2. Липса на представителност

Мажоритарната система наказва малките партии, тя игнорира малцинствата, екстремумите, а и всякакви опити за новост и промяна. От всеки, който се е оказал част от обществено и съответно политическо малцинство се очаква да мълчи непредставен следващите четири или пет години. За страните със силен мажоритарен елемент (САЩ, Великобритания) е характерна доминацията и съответно ротацията на две партии, като нови субекти проникват изключително трудно. Обратно на това, в страните със силна пропорционална система (Холандия, България) основните участници в политическия живот са около и над четири. Това може да е добро време да напомня и Чл.11(1) от конституцията, който казва: "Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм."

Основните характеристики на мажоритарното гласуване водят до следните негативни последици, които в нашия случай считам, че биха придобили особено грозни форми:

При мажоритарната система има стабилно, най-често еднопартийно, управление, което води до власт, която е непоклатима до следващите избори. Концентрацията на власт се възприема, от някои, като предимство на тази система, защото победилият може да реализира каквито политики реши, без да се съобразява с останалите. Ако желаете да си спестите изслушването на различно мислещите, излишни усилия по отчитане интересите на други групи, да избегнете нуждата от компромис и разбирателство с другите политически субекти – това е вашата система.

Мажоритарните избори са игри с нулев сбор (zero sum), при които залогът е всичко или нищо. Най-бруталният печели, защото победителят взима всичко, а победителите, знаем, не ги съдят. Слабостта е равна на загуба и всякаква, почтеност, възпитание, сдържаност, мекота или опит за цивилизовано поведение се наказват. Това води до ожесточена изборна кампания, в които основна цел е гражданско унищожаване на противника по всякакви начини. Ако считате, че сте виждали мръсни кампании, помислете какво ще е ако имате мажоритарен кандидат, който трябва да бъде очернен.

Където медиите, чрез възможностите за изграждане на поляризиран образ, влияят на политическия резултат, то медийната власт има пряк интерес да се преобразува в политическа. За общество, което тепърва осъзнава проблема от издигането и унищожаването на политици от медии, мажоритарния елемент единствено насърчава използването на медии за изграждане и унищожаване на политически лица, чрез най-характерното за тях емоционално преопростяване.

Нуждата от само един глас в повече е и директен стимул за купуване на гласове и контролиране на вота по всевъзможни начини.

Ако добре финансиран и организиран елит (да го наречем "олигархия"), желае да установи максимален контрол с най-ефективни усилия, то липсата на пропорционално представителство обслужва отлично неговите интереси. Намаляването на субектите в политическия живот, води до по-лесно договаряне между малцината спечелили, а всякаква такава договорка винаги е в ущърб и за сметка на непредставените, които не са на масата.

В държави където "напредъкът остава крехък" концентрацията на власт, предоставена от мажоритарна система, е добра изолация от ефекта на механизмите за опозиционен контрол и обществена отчетност. Мнозинството на загубилите е лишено не само от участие в механизмите на властта, но заедно с това губи и финансиране, достъп до медии и обществена видимост.

Мажоритарното гласуване обикновено става по белег, който е "най-малко общо кратно" за голяма група от хора. Най-примитивната обща характеристика има най-голямо значение. Такива са обединения по етническа принадлежност (ДПС), авторитарни харизматици (ГЕРБ), националистически или популистки лозунги (Волен Сидеров беше втори на мажоритарните президентски избори) или социален консерватизъм (БСП).

В един мажоритарен район има само един победител. Това води до голямо значение на определяне границите на района. Районирането е "административна функция" – определя се от този, който има изпълнителната власт. Тези, които знаят от коя секция колко гласа да чакат, могат да са креативни с определянето границите на района. Дисциплината "избирателна география" води до създаване на избирателни крепости, които трайно подкрепят една сила и изолират останалите от участие.

В общество, където има деклариран консенсус, че трябва да се насърчи участието в избори, изглежда контра-продуктивно да се ползва система, която създава предпоставка за създаване на убеждение, че разходката на гласоподавателя е нямала никакъв смисъл.

Казано накратко, пропорционалната система има за цел максимално количество избиратели да бъдат политически представени, всяко малцинство да може да вземе участие в политическия живот, всеки глас да бъде чут. Мажоритарната избирателна система, от друга страна, концентрира политическата власт в ръцете на най-монолитната обществена група, която може да се организира за политическо представителство, и има за резултат създаването на "избрана диктатура", която може да налага волята си без нужда от съобразяване с други политически субекти.