Единното платежно нареждане се оказа незаконно, готвят се спешни промени

Единното платежно нареждане се оказа незаконно, готвят се спешни промени

Единното платежно нареждане се оказа незаконно, готвят се спешни промени
Конституционният съд обяви за противоречаща на конституцията промяна в закона, с която беше въведено единното платежно нареждане. Съдът се произнесе по искане на 49 депутати от предходното Народно събрание, които по това време бяха в опозиция. Инициативата за искането беше на тогавашния лидер на Демократи за силна България Иван Костов, но под него се подписаха представители на Синята коалиция, на БСП, ДПС и независими. 
Министърът на финансите Петър Чобанов съобщи, цитиран от БТА, че  ведомството има разработени варианти какво да предприеме след решението на Конституционния съд. Възможни са и бързи законодателни промени, за да не се допусне хаос в системата на данъчната администрация. 
Единното платежно нареждане беше въведено по искане на бизнеса с идеята всички плащания към държавата да стават с попълването на един документ. След като това заработи в началото на 2012 г. обаче, проличаха доста несъвършенства, като най-същественото беше, че старите задължения се покриваха на исторически принцип - според възникването им. В резултат на това обаче много хора останаха без социални и здравни осигуровки, защото парите за тях отиваха за по-стари данъчни задължения. След множество критики от началото на тази година  беше въведена промяна, която позволява на платеца да нареди плащането на осигуровките с предимство. 
Според Конституционния съд смесването на осигурителните вноски с постъпленията от данъци създава риск те да не бъдат използвани по предназначение, а така могат да бъдат накърнени конституционните права на гражданите за социални и здравно осигуряване. 
На особено мнение остават съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков. Според двамата крайният резултат от решението на колегите им жертва обществения интерес в името на квазиправата на длъжниците. Според тях поначало не се дължи закрила на неизправния длъжник, докато основният закон повелява да бъдат зачетени интересите на неоснователно засегнатите кредитори. В становището на двамата съдии се подчертава, че не длъжникът е този, който разпределя тежестите от неизпълнението на задълженията си.