Единното платежно нареждане се оказа незаконно, готвят се спешни промени

Конституционният съд обяви за противоречаща на конституцията промяна в закона, с която беше въведено единното платежно нареждане. Съдът се произнесе по искане на 49 депутати от предходното Народно събрание, които по това време бяха в опозиция. Инициативата за искането беше на тогавашния лидер на Демократи за силна България Иван Костов, но под него се подписаха представители на Синята коалиция, на БСП, ДПС и независими.
Министърът на финансите Петър Чобанов съобщи, цитиран от БТА, че ведомството има разработени варианти какво да предприеме след решението на Конституционния съд. Възможни са и бързи законодателни промени, за да не се допусне хаос в системата на данъчната администрация.
Единното платежно нареждане беше въведено по искане на бизнеса с идеята всички плащания към държавата да стават с попълването на един документ. След като това заработи в началото на 2012 г. обаче, проличаха доста несъвършенства, като най-същественото беше, че старите задължения се покриваха на исторически принцип - според възникването им. В резултат на това обаче много хора останаха без социални и здравни осигуровки, защото парите за тях отиваха за по-стари данъчни задължения. След множество критики от началото на тази година беше въведена промяна, която позволява на платеца да нареди плащането на осигуровките с предимство.
Според Конституционния съд смесването на осигурителните вноски с постъпленията от данъци създава риск те да не бъдат използвани по предназначение, а така могат да бъдат накърнени конституционните права на гражданите за социални и здравно осигуряване.
На особено мнение остават съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков. Според двамата крайният резултат от решението на колегите им жертва обществения интерес в името на квазиправата на длъжниците. Според тях поначало не се дължи закрила на неизправния длъжник, докато основният закон повелява да бъдат зачетени интересите на неоснователно засегнатите кредитори. В становището на двамата съдии се подчертава, че не длъжникът е този, който разпределя тежестите от неизпълнението на задълженията си.