19-годишният спринтьор е сред най-ярките таланти в българската атлетика. Той спечели сребърен медал от европейското за юноши, подобри националния рекорд на 100 метра за юноши на 10,16 секунди и получи наградата за най-добър млад спортист на 2013 г.

Като малък е тренирал футбол в родния си град Монтана, след което преминава в школата на "Литекс". "Имаха големи надежди за мен, но може би аз бях много малък, характерът ми беше слаб и не издържах да съм отделен от родителите си. Сега вече съм самостоятелен и при тези условия щях да се справя, но тогава не успях", каза Димитров пред "Дневник".

Признава, че в началото е съжалявал, но откакто е започнал да постига добри резултати в спринта, вече не гледа назад. "Когато нещо не стане както трябва, знам, че се е случило, за да стане нещо по-добро."

При среща с него впечатление прави силната му увереност в собствените му възможности. Целите му също са на ниво. Въпреки че се състезава в дисциплина, изцяло доминирана от цветнокожите спринтьори, той вярва, че с много труд може да стигне върховете.

Димитров дебютира на голямо състезание при мъжете на световното в Москва. Тази година е съсредоточил подготовката си изцяло към европейското първенство в Цюрих. "Реалната ми цел е да стигна финала, а мечтата ми е да спечеля медал."

В по-дългосрочен план иска да слезе под 10 секунди на 100 метра: "Не съм сигурен дали тази година ще мога да го направя. Искам да поставям лични резултати и да ги поддържам постоянно на състезанията."

От есента Димитров работи с бившия треньор на Ивет Лалова Константин Миланов в София. Определя този ход като крачка напред и оценява професионализма и подкрепата на специалиста. "За да си сред най-добрите са необходими много труд, талант и нормална подготовка, добър треньор, финансова подкрепа. Не съм от хората, които трябва да тренират много. С мен трябва да се работи малко по-фино, защото при много тежки тренировки получавам контузии. Подготовката ми е съобразена са с това", обяснява спринтьорът.

Сега акцентът в подготовката му пада върху качеството на старта. "През 2013 г. силната ми част беше втората част от бягането. Стартът не ми се получаваше винаги - един път го улучвах, друг път не го улучвах. На състезанието в Правец всичко беше отлично и поставих националния рекорд за юноши. Останалите бягания също бяха добри, но стартовете ми не бяха силни. Сега работим върху старта и върху първите 30-40 метра."

Въпреки младостта си твърди, че не се притеснява преди състезанията. Смята, че има силна психика. "Имало е моменти, в които съм бил на прага да се откажа, но знам, че когато съм здрав, мога да съм сред най-добрите и да постигам силни резултати."

Димитров оценява високо световните рекорди на Стефка Костадинова и Йорданка Донкова, които устояват в продължение на много години. Според него подобно постижение няма да бъде видяно скоро в България. "Като гледам как се развива нашият спорт, ще е много трудно отново да видим подобен български рекорд. В България е много трудно, най-вече финансово."

Смята, че в България е предизвикателство да се води подготовка през зимата заради липсата на хубави зали, но въпреки това предпочита да тренира в тук.

Възхищава се на интелигентността и характера на Ивет Лалова. Първото - заради поведението и отношението на европейската шампионка на 100 метра. Силният й характер го е впечатлил заради начина, по който спринтьорката се е справила с тежката контузия.

Българският талант се включва към милионите, които намират Юсейн Болт за изключителен. "За леката атлетика е хубаво шоуто, което той носи. Привлича зрителите, а отделно предполагам, че така се разтоварва психически."

Димитров има собствено мнение по въпроса с допинга. Големи звезди в мъжкия спринт като Тайсън Гей и Асафа Пауъл "изгоряха" с наказания миналото лято и пропуснаха световното в Москва. 19-годишният атлет смята, че международната федерация хвърля прекалено много излишни пари в борбата с допинга. "Колкото и да се борят, не могат да спрат тези, които ползват забранени стимуланти."

В свободното си време Димитров обича да играе футбол, но се ограничава заради опасността от контузии. Следи и други спортове, като съжалява за липсата на късмет на Александра Жекова във финала на бордъркроса на олимпийските игри. "Яд ме е за Сани Жекова, но това е спортът. Има и такива моменти."