Лора Филева, Лъчезар Вълков

Малко преди 22 ч. през прозорец в стая в центъра на София все още се чуват далечни освирквания и скандирания. Те обаче са почти пренебрежим шум на фона на тътена, огласявал до преди малко Орлов мост. За разлика от лятото на 2012 г., когато това място стана символ на възможността за промяна, сега то по-скоро напомняше кадър от филм за сблъсък на футболни агитки.

Протестът, свикан без наслов (в поканите, разпространявани във Facebook, вече не се споменаваха високите сметки за ток), започна като опит за поклонение пред паметника на Васил Левски (както го представяха първите участници), но бързо премина в антиправителствено шествие с основно искане "оставка".

Участниците, както и в понеделник вечер, могат да се разделят на две основни групи: т.нар.провокатори - хората, които постоянно крещяха в лицата на полицаите или ги замеряха, и тези, които бяха дошли, за да изразят недоволството си "заради всичко, което се случва". В тълпата имаше хора от всяка възраст. Тя не се разпиляваше и въпреки че никой не я водеше, изглеждаше сякаш добре е научила предварително маршрута си. По пътя протестиращите бяха подкрепяни от клаксоните на коли на градския транспорт, от време на време пееха химна. Плакатите бяха малко, с шаблонни послания, преобладаваха знамената.

Почти през целия път на шествието, което започна от Орлов мост, премина през Софийския университет, улица "Оборище" в началото й, паметника на Васил Левски, Народното събрание и отново Орлов мост, част от протестиращите, които криеха лицата си, хвърляха камъни или малки бомбички.

- при пристигането на част от хората пред Софийския университет полицаите не знаеха къде точно да застанат.

Ехо от пресконференцията на премиера Бойко Борисов и обявените мерки по-скоро липсва. Чуват се повече гневни обобщения за 20-годишния преход, за липсата на държавност, за несправедливостта. Хората искат промяна, но не могат да посочат каква. Едно е сигурно, "тя трябва да е сега и на всяка цена" (цитатът е от Ангел в края на протеста, когато той разкопчава якето си, което е покривало половината му лице).

Протестиращите бяха около 2000 души (няма официални числа). 14 от тях са ранени, 25 са задържани (по данни от МВР към 23.00 ч.), пострадали са двама полицаи и е счупена една полицейска кола.  

 

За Денислав, който върви по ул. "Оборище"

Той е на 26 години, от София. "Тук съм заради всичко, което се случва. Стигнахме дъното. Оттук нататък нещата ще се повтарят", казва той, докато погледът му остава насочен само към вървящите пред него. "Очакваме промяна, която да бъде в полза на народа. Който и да дойде на власт го очаква същото. За толкова много години видяхме безброй лъжи, които не ни удовлетворяват", завършва Денислав.

Пред парламента от едната страна са участниците във факелното шествие, организирано от "Атака", от другата - протестиращите срещу управлението. Делят ги жълтите павета, осветени от блесналата сграда на парламента.

Нели (не казва второто си име) и Петя Загорчева се усмихват широко, притискат се една в друга заради студа. "Писна ми младите и талантливи хора да бягат. Боли ме, че се налага да напускат заради лошата образователна и социална политика", казва Петя, която преподава гръцки език в университета.

В този момент в разговора се включва възрастен мъж: "Така прави Бойко бе... създава изкуствен проблем и после се прави, че го гаси с маркуча. Той е пожарникар, това може", замълчава и малко преди тълпата да поеме към Орлов мост, се провиква: "Демокрацията дойде без кръв, това е проблемът."

Под все по-честите звуци на падащи бомбички протестиращите се озовават отново на "Орлов мост", където няма нито един полицай, защото те ги следват от парламента. Тук разликата между протестиращите е рязко видима. Младежи с лица, скрити зад качулки и шалове, започват да хвърлят камъни и бутилки по полицаите, които застават по средата на бул. "Цар Освободител" (между Орлов мост и Софийския университет). Охраняващите изглеждат почти изтласкани от протестиращите, защото постепенно отстъпват крачки назад. Демонстрантите на първа линия стават все по-агресивни и продължават да ги обстрелват с камъни, стъклени бутилки от бира, в арсенала им вече влизат клони на дървета и ябълки.  Срещу щитовете политат и пластмасови бутилки с бяла боя. Това продължава около десет минути. Появява се дим.

В един момент полицаите настъпват към протестиращите, размахвайки палки и удряйки всеки, който им се изпречи на пътя. Сблъсъкът продължи само две-три минути, но предизвиква продължителна суматоха... Полицаите бият и хора, които са паднали на улицата. На булеварда остават легнали няколко демонстранти, които после бяха отведени от полицията.

Първите линейки за ранените се появиха около 20 минути след сблъсъка, а по данни на протестиращите заради колите на полицията екипите на Спешна помощ е трябвало да заобикалят, за да стигнат.

 

От едната страна на булеварда, където допреди малко е имало тълпа, сега са разпръснати колани, обувки, запалки, калъфи от телефони. До локва с кръв лежи жълт плакат, гласящ: "Писна ни да спим на студено, за да ви храним".

Следват моменти на окопитване - протестиращите, част от тях още крещящи "Убийци" към полицаите, стоят на дистанция от кордона. Изведнъж пред тях и полицаите излиза младо момче с червено яке и започва да крещи: "Не на агресията! Не, на агресията."

Момиче на 30 години смята, че

Ние сме тук, защото искаме оставката на това правителство, искаме мафията да влезе в затвора, искаме си хляба, искаме си българските продукти. Ще бъдем до края тук".

Към 20.45 ч. полицаите мирно и спокойно разпръскват хора. Преди това няколкостотинте протестиращи са ги призовали да се присъединят. "Свалете щитовете. И вие сте хора, и вие сте част от този народ", скандираха присъстващите.

Полицаите се разпределят по ъглите на кръстовището, щитовете им са свалени. От страната на един от подлезите няколко души говорят отблизо на полицаите - за Цветанов и апартаментите, за ритането на футбол на Бойко Борисов, за мизерията в здравеопазването, за провокаторите на протеста. Отначало те не ги поглеждат, но постепенно се включват в разговора.

Един от полицаите казва: "Да бе, и аз искам да ритам, ама ей ме на в локвата", друг добавя: "Ние сме мирни, те мятаха по нас неща, това е нарушаване на обществения ред", а трети обобщава: "Ще продължава така, докато гледат на нас като на гласоподаватели."

По-нагоре един от полицаите премества небрежно с кубинката си плаката върху кърватата локва. Във въздуха се усеща остра миризма на боя и мокър асфалт. Бяла ивица от разлята боя скрива маркировката на булеварда.

Ангел, който току-що е разкопчал якето си и лицето му се вижда, слуша разговора и изглежда скептичен. Не коментира защо. Иска промяна сега и на всяка цена. И ще идва всеки път, докато това не се случи.