Очите на Мари са огромни. На ръба на сълзите миниатюрното 25-годишно момиче ми казва, че никога не се е чувствало толкова несигурно и очаква с нетърпение да се върне обратно в Дания. Леко се сгушва в синьото си яке на независим наблюдател от SILBA и се озърта наоколо.

Ние се намираме пред текстилния техникум на град Кюстендил, днес пременен като смесена ромско-българска изборна секция. Часът е 19.30 и в настъпващия здрач струпаните около входа на сградата хора и полицаи изглеждат все по-застрашително.

Тълпи задръстват коридорите на училището. Петима-шестима стоят на вратите и въдворяват ред, шепнейки и насочвайки избирателите към урните.

За Мари, която следваме с документален снимачен екип, видяното вече е разтърсващо. Тя е прекарала два часа в секция номер 59 и смята, че е била свидетел на всички индикатори за контролиран вот – от влизащи по двама в тъмната стаичка, през кандидат на партия, седящ заедно със няколко съпартийци вътре в секцията, до полицаи и застъпници, отказващи достъп на гласоподаватели до смесените секции на 2-рия етаж.

Червенокоса членка на СИК в стая 59, не скриваща симпатиите си към управляващата партия, вече е успяла да нагруби чужденката. Забавяла изборния процес с опита си да разбере кои са многобройните нелегитимирани хора, натъпкали се в секцията.

Макар и с ужас, младата датчанка решава да наблюдава преброяването в същата тази 59-та секция – едва ли нещо по-лошо може да и се случи.