1297 километра за 30 дни през "дивия Изток" на границата на Полярния кръг - с кораб, моторница, хеликоптер и пеша. Това е равносметката от миналогодишното пътешествие на петима поляци по Трансполярната железопътна магистрала. "Мъртвият път" е последният от грандоманските проекти на Йосиф Сталин, по който миналата година преминават юристът и журналист Томаш Гживачевски, бившият мениджмънт консултант Мачек Циприк, историците Лукаш Орлицки и Аня Хайман и операторът Марек Козакевич.

Целта на експедицията, съвпаднала с 60-годишнината от смъртта на Сталин, е била да открие и проучи лагерите на строителите - затворници в "Гулаг" по един от най-трудно достъпните участъци на железницата. Магистралата е трябвало да съедини Салехард в Ямало-ненецкия автономен окръг с новия порт Игарка на Енисей, прекосявайки недостъпни части от тайгата и тундрата. В строителството са участвали над 100 хил. мъже и жени, които за шест години  - между 1947 и 1953 г., успяват да положат 700 км релси.  

Според участниците полската експедиция до няколко години природата ще заличи изцяло следите от строителството на "Мъртвия път". 

В откритите от тях лагери намерили добре запазени охранителни кули, бодлива тел, руините на затворническите бараки, лични вещи на лагерниците. Личат останки от пералня, печка на открито, канчета, затворнически куртки и много женски обувки. 

Изследователите са се натъкнали дори на ръждясващи локомотиви и талиги за вагони, докарани тук, за да не потеглят никога повече. Сред находките им е дори парен локомотив, произведен в американския щат Пенсилвания, върху който ясно личи надписът US ARMY.

В пътуването от Красноярск до крайната точка на маршрута полската група попада на 85-годишно летище, където в тоалетната вместо тоалетна хартия все още се използват нарязани местни вестници. Запознават се с местния ловец Дима от племето селкупи, убил осем мечки, между които и онази, чиято жертва станал синът му. Прелитат над блатистата тундра, където, според местните, зимата е най-благоприятният сезон. Единственият човек, когото срещат по жп линията, е друг ловец на име Руслан. Той прекарва по шест месеца от годината в тайгата, живее в "избушка", храни се с улова си и горски ягоди, а първият му въпрос при срещата с чужденците е: "Имате ли часовник?"

Участниците в експедицията описват себе си като опитни пътешественици и дългогодишни изследователи на сталинизма.

Водачът - Томаш Гживачевски, наричан в родния си Лодз "местния Индиана Джоунс" е докторант по право, работил е като журналист в полски издания, има публикации в  National Geographic Traveler, Reader’s Diges и Explorers Web.

Това не е първото му пътуване в Сибир, преди това е преминал по пътя на полски бегълци от "Гулаг" от Сибир до Индия. Пропътувал е осемте хиляди километра пеша и на колело, а след това е описал наученото в книгите "Дългият път към свободата" и "През дивия изток". Разказва, че се опитвал да разбере как са се чувствали хората, преминали по същия път преди половин век, но без подготовка, оборудване, пари, дрехи и храна. "Разбрах, че когато се стреми към свободата, човек е способен на невероятни неща", разказва пътешественикът в интервю за полски медии. Казва, че след пътуването си е разбрал, че търсенето на подобни истории и разказването им на хората е неговото призвание. Намира пресечната точка между пътуванията и юридическото си  образование в международното право, и това му харесва.     

Отдавна мечтая за "Мъртвия път", проектът престоя две години в чекмеджето, но все пак успях да събера добър екип, разказва инициаторът на пътуването. По думите му отправна точка е станал установеният от групата факт, че има  съвсем слабо проучена отсечка по трасето, на която практически не е стъпвал нито един изследовател от Запада. 

Запитан дали експедицията е постигнала целите си, Гживачевски отговаря - и да, и не. Крайната точка на сталиновския, а и на техния маршрут, е достигната, но само месец преди това лагерът на същото място изгаря при пожар. "За щастие не изцяло, една част заварихме. Така или иначе, не ни достигна месец. Имахме 60 години, но закъсняхме с 30 дни", обобщава пътешественикът. 

Томаш намира нещо символично в случката - тя показва, че историята на това място изчезва пред очите ни."Историята на Гулаг все още е непълна, а отлитат последните минути за проучванията на терен. Лагерите изчезват опожарени, пропадат в блатата,  нещата се разнасят от местното население, няма и охрана", обобщава експертът.   

Не харесва да го наричат "пътешественик", защото намира думата за изтъркана - все повече хора пътуват и пишат книги за това, а белите петна по картата вече са запълнени.

Където и да отида, старая се да отбележа не само явленията, но и причините за тях, казва в едно от последните си интервюта Гживачевски. Смята, че задачата на репортера не е  да съпреживява трагедията на местните хора, а да опита да посочи причините и да предложи решения. Сибир за него е последното останало място на света, където човек може да се почувства наистина самотен в  нищото.