Петима поляци изминават миналата година 1300 километра през Сибир до Полярния кръг в търсене на останките от строителството на Трансполярната железопътна магистрала - последният от грандоманските проекти на Йосиф Сталин.
Снимките са от сайта www.deadroad2013.com и са публикувани със съгласието на участниците в проекта.
Целта на експедицията, съвпаднала с 60-годишнината от смъртта на Сталин, е била да открие и проучи лагерите на строителите - затворници в "Гулаг" по един от най-трудно достъпните участъци на оказалата се безполезна железница. 
Блатата настъпват и затова пътешествениците прогнозират, че до няколко години природата ще заличи изцяло следите от строителството на призрачната жп магистрала. 
В пътуването от Красноярск до крайната точка на маршрута полската група попада на 85-годишно летище, където в тоалетната вместо тоалетна хартия все още се използват нарязани местни вестници. 
Запознават се с местния ловец Дима от племето селкупи, убил осем мечки, между които и онази, чиято жертва станал синът му. 
В блатистата тундра според местните зимата е най-благоприятният сезон, защото земята се втвърдява и пътуването става понякога по-лесно, а понякога просто възможно. 
Руските власти дават на изследователите 30-дневни визи, за да направят проучването си. Жп линията е бяло петно в картата на архипелага "Гулаг" - едно от най-слабо проучените места, коментира ръководителят на експедицията Томаш Гживачевски. Целта на групата е била да достигнат най-отдалечените лагери, в които практически не е стъпвал човешки крак от хладното лято на 1953-та. 
Единственият човек, когото срещат по изоставената жп линия, е ловецът Руслан. Първият му въпрос при срещата с чужденците е: "Имате ли часовник?" 
Това е ловната хижа на Руслан, където прекарва по шест месеца в годината като се храни с това което улови и с горски ягоди. Съхранява провизиите в дълбока дупка, която чудесно замества хладилник. 
Магистралата е трябвало да съедини Салехард в Ямало-ненецкия автономен окръг с новия порт Игарка на Енисей, прекосявайки недостъпни части от тайгата и тундрата. В строителството са участвали над 100 хил. мъже и жени, които за шест години - между 1947 и 1953 г., успяват да положат 700 км релси. 
Строителството се прекратява две седмици след смъртта на диктатора. 
Оборудването, машините, вече доставените локомотиви и вагони са захвърлени на произвола на съдбата. 
Участниците в полската експедиция намират няколко затворнически лагера, виждат бараките, телените огради... 
...вишките на охраната... 
...канчетата за храна... 
...работническите куртки. 
Според тях до няколко години от този паметник на тоталитаризма няма да остане следа. 
Участниците в експедицията са юристът и журналист Томаш Гживачевски, бившият мениджмънт консултант Мачек Циприк, историците Лукаш Орлицки и Аня Хайман и операторът Марек Козакевич. 