Имам супер добра идея – дайте да организираме един бал на бедняците. На тоя бал ще се допускат само ултра бедни хора. Вътре ще има някакво много скъпо пиене на корем за всички посетители. И наред с бедняците ще има няколко специални гости, които няма да са бедняци. За предпочитане – известни хора, които са известни само с това, че са известни. Ще го раздуем навсякъде, където можем. И ще гледаме как всички се късат от яд, че не се поканени на бала на бедняците.

Защото балът на бедняците ще е супер куул, ще е мега интересен, много на ръба и супер хипстърски едновременно. И заедно с това ще е уникален. А освен всичко друго ще е благотворителен. И ще има някакъв супер мазен диджей, който всички искат да чуят.

Накрая ще пуснем всички, които мрънкат на входа. И ще видят, че не са отишли на обещаното бляскаво място, а в порутената сграда, в която спят бедняците. И ще ги залостим там. Да седят и да поемат от миризмата на бездомниците, да си цапат дрехите в прахта и да са супер нещастни, защото даже няма интернет връзка, за да туитнат, че са в беда. И от объркването, толкова ще се сдухат, че ще забравят, че могат да използват телефоните си за набиране.

За да видят за какво иде реч. Да видят всичките баби, които кръстосват улиците на града с пластмасови чашки в ръце, да видят осакатените и ограбените от детство деца, да видят инвалидите с ампутирани крака, които тичат нагоре-надолу по Витошка с надеждата, че днес ще могат да си купят хляб. И като ги видят, да се сетят, че могат да краднат интернет от съседната пряка и да туитнат: Без крака, но все още силен. #omg #freelance #humus.

След такива и подобни туитове и каузи в социалната мрежа веднъж завинаги ще помогнем на всички бедняци и може би тогава те ще могат наистина да си организират един бал. Тоя бал ще го организират след като са ни прибрали всичките парички и ни се смеят надменно, че сме супер глупави, че вярваме в тия каузи, че са безплатни.

А то се оказва, че като подрекпиш някоя кауза, ти се бърка в джоба и ти се взима половината имущество, което се разпределя между всички, които тънат в нищета и мизеря.

А мизерията е бясна! Бясна е и не спира да беснее навсякъде около нас. Подиграва ни се, спъва ни по улицата и изкривява лицата, ръцете и краката на всички хора, които живеят в нея. И като ги видим на улицата не можем да разберем, че са хора, ами се гнусим от тях и пет пари не даваме.

Сто процента ще е супер яко ако всички, които подкрепят каузи в социалните мрежи се събудят и разберат, че половината от всичко, което притежават им е било отнето. Може да им стане малко тъпо. Съмнявам се чак да ходят да си искат нещата обратно.

Защото в крайна сметка това са само неща. Те не ни определят. Не ни правят по-добри хора или по-красиви хора. Не ни посочват правилния път, нито ни приближават до някаква висша сила. Само имат свойството да туитват и да вдигат голяма шумотевица, докато съседите се опитват да спят.

Но от друга страна ние въобще не сме длъжни да помагаме на когото и да било. Забравяме ги тия каузи и си отиваме на частните партита и даваме да върви. Да си ходиме на нашите си бедни балове, където колкото и телефони и фотоапарати да светят, да си оставаме все така бедни. И да не обръщаме внимание на нас самите, както не обръщаме внимание на бедняците, и да се окаже, че ние самите сме и по-бедни от тях. Без да се притесняваме много, че ще дойде деня на страшния съд и че всички ще умрем. И като умрем няма да може да си вземем айфона и плазмата в гроба, ами ще трябва да я оставим.

И апартаментчето в Лозенец няма да можем да си вземем. Ами ще гледаме от небето (или от под земята) как общината забаламосва каквито роднини имаме останали и се прави, че всъщност не сме умряли, ами сме отишли на шестгодишно парти в Ибиза, докато бавно, но сигурно си присвоява имота и го преписва на името на някаква адвокатка на 30 години, която се разпростира между 17 имота в София и още толкова по Черноморието.

Но все пак момичето си ги е заслужила. Копеле, тя е на 30 години! Представяш ли каква професионалистка е? И колко много знае за имотно право или правото да си продаваш дупарата или правото на собственост върху чужди неща.

Копеле, ако тая адвокатка отиде и защитава бедняците, бедняците ще ни вземат всичко, което имаме! Ама всичко! Нищо няма да ни остане. Затова по-добре да я пратим шестгодишно парти в Ибиза.

И след нея ще пратим и там бедняците. Може би това е единственото решение на проблема с бясната мизерия в страната. Вместо да се правим, че не я виждаме или да мрънкаме, че сме безсилни, дайте да съберем малко кинти и да пратим всички бедняци в Ибиза. Там знаеш ли колко ще се накефят?

То и аз ще се накефа. Ама няма кой да събере пари за мен. Защото се водя средна класа. А като си средна класа – ни наляво, ни надясно. Седиш си по средата и слушаш Канйе Уест как ти пее I rather be a dick than a swallower.

И всичко ти се нарежда. Целият свят придобива смисъл и разбираш колко ограничени са изборите ти. И просто трябва да решиш накъде ще ходиш – дали ще ходиш да се редиш пред вратата за бала на бедняците или ще ходиш да ми крадеш апартамента в Лозенец като се гътна, или ще останеш на някаква въображаема и несъществуваща страна, която ще те доведе до инвалидната количка и два ампутирана крака. И цял живот ще се тътриш по Витошка, въртейки глава след няколко момичета със захарен памук, които подскачат на песента на Фарел, в която пичът пее, че е супер щастлив.

И ще ги гледаш и тия момичета със захарния памук колко са щастливи и ще си мислиш как още утре като го организираме тоя бал на бедняците, ще ги поканим и тях, защото без тях не може. И ще се хилиш сам на себе си като виждаш пред очите си изкривените им от ужас лица, когато видят в каква мизерия живееш. И ще обикаляш около тях с инвалидната си количка и ще си свирукаш because I’m happy. Или Канйе Уест. В смисъл, Канйе Уест е мега тупалката, брато. Все пак се ожени за Ким Кардашиан.