България, 1975, 77 мин.
"Сребърен медал", Москва, 1975 г.
"Златен делфин", Наградата на Министерствот на народното образование и Наградата на Иранския филмов архив - статуетката Махре Фаранг", Техеран, 1975 г.
14-годишният Алеко влиза в съдебната зала. Там трябва да отговори на въпроса "при кого от родителите си, които се развеждат, иска да остане". Той отговаря "При никого"...
"Авторите на филма тръгват от една банализирана със сантименталните си решения ситуация, от едно положение, превърнато едва ли не в клише, за да намерят съвсем друг път за тълкуване на житейските факти.
И тук вече адресът на филма се обръща твърде директно към онази част от публиката, която не се състои от възрастни. С тях се разговаря не със сладникаво-умилителни интонации, не се гладят великодушно по главичките, а се атакува чувството им за лична отговорност, за самостоятелност, за себедостойн-ство."
Атанас Свиленов
