Съдебният съвет отново пропусна да защити независимостта на съда
Разрушаването на авторитета на съда има една единствена последица и тя не е в обществен интерес – деградира правосъзнанието на гражданите и подклажда отричането на принципите, на които се основава правовата държава.
Това е част от позицията на най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите в България, които реагираха на нападките на активиста на АБВ Румен Петков към съдия от Софийския районен съд - Мирослав Георгиев.
Петков го обвини и заплаши с Висшия съдебен съвет, Европейския съюз и Европейската комисия, след като на 12 февруари Георгиев е прекратил поради несъставомерност наказателно производство по тъжбата на Петков срещу автора на публикация във в. "Галерия" (материала е за срещи между Петков, Борисов и Първанов в Банкя - бел.ред.)
В позицията си организацията апелира към "чувството за отговорност на политиците и на медиите – да не използват мощния ресурс на публичността, с който разполагат, за безкритично подкопаване на общественото доверие в съдебната система.
Въпреки че днес Висшият съдебен съвет (ВСС) имаше заседание, на него не беше спомената и дума за атаката към магистрата. Кадровият орган на Темида има основна роля и задължение да гарантира независимостта на всеки магистрат и на системата като цяло и по този начин да осигури нормални условия за работа на съдиите, прокурорите и следователите.
В досегашната практика на този ВСС и особено по времето на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, кадровиците на Темида трябваше да реагират на нападки към съда. Често те или не реагираха, или правеха това със закъснение.
В писмото на ССБ се призова именно съдебният съвет "който има задължението да защитава независимостта на съдебната власт, да заеме активна позиция при поредния случай на публично атакуване на съда."
"Смятаме за абсолютно неприемливо в правовата държава активни политици да уронват авторитета на съдебната власт, като - неудовлетворени от изхода на дело, по което са страна, или пък заради политическа демагогия - разпространяват персонални критики и позорящи квалификации за съда... Квалифицирането на съдията като "недоразумение", внушенията, че е формирал вътрешното си убеждение по съображения извън делото, без да се сочат доказателства за това, са напълно недопустими и не могат да намерят никакво законно и морално оправдание", пише в позицията си най-голямата магистратска организация.
Фактите
Вчера бившият вътрешен министър и активист на АБВ Румен Петков даде специална пресконференция, на която обвини съдията от Софийския районен съд Мирослав Георгиев. Магистратът е прекратил поради несъставомерност наказателно производство по тъжбата на Петков срещу автора на публикация във в. "Галерия".
Петков заяви, че не е позорящ факт да каже, че "съдия Мирослав Георгиев гледа на Пеевски като на портмоне... А дали е така, е въпрос на съдебната система". Петков дори се закани да изпрати на ВСС определението на съдията за прекратяване, за да "се знае какъв потенциал в политическия анализ има в съдебната система".
Освен това Румен Петков планирал да изпрати преведено копие и в посолствата на държавите–членки на Европейския съюз.
Повод за тъжбата на Петков е статията във вестник "Галерия", в която се твърди, че има записи на разговори за срещи между Румен Петков, бившият премиер Бойко Борисов и Георги Първанов, на които се обсъждало създаването и финансирането на АБВ. Малко след това главният редактор на "Галерия" Кристина Патрашкова отказа да предостави поисканите от прокуратурата записи. Тя обясни, че източниците им са се отказали от първоначалното си намерение да ги предоставят.
Петков решава, че е бил наклеветен (т.е. че е имало позорящи и неверни факти), защото в статията от началото на януари пишело, че той е "оръженосец на Първанов" и в определени случаи през годините играл ролята на "пощенски гълъб".
Освен това Петков не е съгласен, че се е срещал в Банкя с Бойко Борисов и с президента Първанов, където Борисов заявил, че ще поеме финансирането на АБВ за изборите; и че целта била БСП да бъде превзета отвътре, като се създаде общ кабинет с ГЕРБ (бившият премиер Борисов потвърди, че се е срещал с Петков, но по друг повод).
Румен Петков не завежда иск срещу изданието и да потърси обезщетение, а подава тъжба за престъпление от частен характер – клевета, осъществена чрез разпространяване на позорящи обстоятелства.
"Правен свят" цитира постановлението за отказ, според което, за да има клевета: "деецът следва да разгласи не само обстоятелства, които са неистински, но и същите да са позорни. Позорното обстоятелство е такъв твърдян факт, свързан с личността на засегнатия, който е от естеството да накърни доброто му име в обществото. За да бъде едно разгласено обстоятелство, позорно за другиго, е необходимо то да сочи извършено от визираното лице действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на мнението за лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. За да е налице клевета в тази форма, трябва фактите и съпровождащите обстоятелства да са ясно казани, те не трябва да се подразбират или да се тълкуват по някакъв начин, който да сочи на нещо позорящо, т.е. да се стига до извода за опозоряване въз основа на тълкуване. Те трябва пряко и директно да са такива. В противен случай и, ако за определени думи и изрази се стига до извода, че са позорящи въз основа на тълкуването им, то е възможно те да се тълкуват в зависимост от ситуацията по различен начин, а в този случай да се приеме, че е налице клевета, е недопустимо. Освен това, позорящите изрази следва да са принципно приети за такива от обществото, да имат трайна обществена оценка като такива, а не да се касае за субективната им преценка в този смисъл от страна на отделни лица. Не на последно място, опозоряващите изрази трябва да са насочени към конкретен адресат".