Потребителска фотогалерия
Кумран (на арабски е Хирбет Кумран, а древното му име не е известно) се намира на северозападния бряг на Мъртво море, на няколко километра южно от Йерихон. В пещера в скали в юдейската пустиня на юг от Кумран през 1947 г. бедуини откриват първите свитъци от Мъртво море. 
След откритието в Кумран се провеждат археологически разкопки, ръководени от доминиканския отец Р. Дьо Во в периода от 1951 до 1956 г. Разкрит е комплекс от сгради на площ от 100 на 80 м, датиращи от периода на Втория храм. 
Местоположението на мястото и неговият план, свитъците, открити в близост, и простите керамични съдове на обитателите според дьо Во свидетелстват за поселище на сектата на есеите. Присъствието на есеите в юдейската пустиня и близкото Мъртво море е известно и от произведението на Плиний Стари (Naturalis Historia V, 17). 
Становището, че Кумран е бил център на есеите, се оспорва от онези, които смятат, че мястото е било вила, хан или крепост. Тези становища не се подкрепят от археологическите доказателства и повечето учени приемат интерпретацията на дьо Во. 
Наскоро в Кумран е открит остракон (къс от глинен съд с надпис) с няколко реда на староеврейски – това е договор, в който човек на име Хони дарява притежанията си, включително сграда и маслинова, и смокинова градина, на група, наречена яхад (на староеврейски – "заедно"). Ако е коректен, този прочит представлява доказателство за идентифициране на сектата, която е населявала Кумран, и името, с което тя се е наричала. Терминът се появява и в други ръкописи на есеите. 
В края на периода на Първия храм (VІІІ–VІІ век пр.н.е.) на мястото е установено първото поселище. Открити са някои останки от малка, укрепена селска къща или юдейско укрепление. 
Мястото е идентифицирано от някои като Secacah, или Град на солта – два от шестте града в пустинната територия на Юдея (Книга на Исус Навин 15:61-62). Поселището в Кумран е подновено в края на ІІ век пр.н.е., вероятно по време на управлението на хасмонейския цар Хиркан I, когато съществуващата структура е възстановена и уголемена. 
Тогава, в началото на І век пр.н.е., по време на управлението на Александър Янус, подновеното строителство определя плана на мястото до разрушаването му. Построен е акведукт от скалата над Вади Кумран на неколкостотин метра източно от мястото. Водите от зимните наводнения са се събирали зад бент в полите на скалите и от там са се насочвали по акведукт към Кумран и са изпълвали многобройните цистерни и mikva''ot (ритуални бани) там. Наличието на вода е било от съществено значение за трайното заселване в Кумран, където летните температури в този пустинен район са изключително високи. 
Планът на Кумран е уникален: той изобщо не прилича на други поселища от периода с многото си големи зали, изпълняващи несъмнено обществени функции, и относително малкия брой жилища. Основният вход към поселището е бил на север, в подножието на наблюдателница. 
Стените на сградите са били направени от камъни, събрани от полите на планината и слепени и измазани с гъста, бяло-сива замазка. Прозорците и праговете са били направени от добре изсечени камъни, а покривите – както е било често срещано през този период – са били конструирани от дървени греди, слама и мазилка. 
Основната структура на Кумран има няколко стаи (някои очевидно високи два етажа), подредени около централен двор. В северозападния край има квадратна наблюдателница с особено дебели стени, която се издига над останалата част от поселището. Кулата е служела за наблюдения и като предупредителен пост, защитаващ поселището от атаките на пустинните племена. 
Една стая с пейки, построени около стените, е служела като място за срещи на членовете на общността, а вероятно и като място за изучаване на Тората. Допълнителни сградни комплекси на юг и на изток от основната сграда имат дълги коридори, стаи и ритуални бани. Една от големите зали е била за срещи и е служела като трапезария. В склада и кухнята до нея са открити прилежно подредени купчини от стотици глинени съдове и голям брой малки купички за хранене. 
Работилница, в която са се произвеждали глинените съдове, използвани от общността, е открита в югоизточния край на поселището. Работилницата включва басейн за приготвяне на глината, грънчарско колело, направено от камък, и две кръгли пещи за изпичането на съдовете. 
Из цялото поселище са открити огромен брой mikva''ot (ритуални бани). Изкопани във варовиковата глина, те са били направени водоустойчиви с плътна сива хидравлична мазилка. Широките стълбища, водещи към дъното на баните, са разделени по средата от ниска (20-сантиметрова) стена, която е разделяла слизащите за потапяне от тези, които си тръгват след пречистването. 
Ритуалните бани са били захранвани с вода от акведукта. Подобни mikva''ot (ритулни бани) на тези от Кумран са били типични за обществените и частните сгради в Йерусалим и на други места от периода на Втория храм. 
В Mishna (името на 63 трактата, в които равин Юда записва обичайното право) се отбелязва значението на потапянето във вода за духовно пречистване, както и изискванията за такива ритуални бани. Mikva''ot в Кумран са построени съобразно всички тези изисквания. Необичайното там обаче е огромният брой подобни инсталации и размерите на някои от тях спрямо мащаба на поселището. Големите ритуални бани вероятно са служели на членовете на общността за съвместно потапяне – централна част от всекидневния им ритуал. 
Едно земетресение сериозно уврежда сградите и mikva''ot в Кумран през 31 г. пр.н.е. Разкопките разквиват пукнатини в стените и дебел пласт пепел от пожара, който се е разразил. Земетресението е споменато от Тит Флавий Йосиф Флавий – римо-юдейски учен, историк и житиеписец, който е роден в Йерусалим, тогава част от римската Юдея. 
Поселището в Кумран след това е изоставено до началото на І век, когато членовете на общността се връщат и отново се заселват там. Те възстановяват старите структури и с различни допълнения и модификации ги използват. В основната сграда има дълга стая, в която са открити останки от пейки или ниски маси, направени от кал и мазилка отвън, както и малки глинени мастилници. Според археолозите тези открития сочат, че стаята е била скрипторий – място, където писарите на заселниците са копирали светите писания и законите, управляващи общността. 
Може би само няколко десетки от лидерите на общността са живеели постоянно в Кумран. Повечето от членовете на сектата, вероятно на брой около няколко хиляди, са живеели в села и градове. Голяма общност от есеи със сигурност е живяла в Йерусалим (според Тит Флавий Йосиф Флавий името на портата в южната стена на Йерусалим при планината Цион се е наричала Порта на есеите). 
За определени периоди от време членовете на сектата са живеели в пустинята близо до Кумран, а по време на празници или общи събития вероятно са пристигали още повече и са живеели на палатки, в колиби и в пещерите наблизо. В археологически проучвания, проведени наскоро в пещерите в склоновете на планината наблиза, са били открити глинени съдове, което сочи, че пещерите са били използвани за жилища. Каменни кръгове наблизо също са индикация за наличието на палатков лагер. 
Сградите в Кумран са били блокирани на изток от стена от големи камъни. След нея тераси от варовикова глина се простират на неколкостотин метра, преди да свършат в една скала. На това пространство е открито голямо гробище с над хиляда гроба в редици, ориентирани от север на юг. 
Няколко от гробовете са разкопани и се виждат възможно най-простите индивидуални гробове, изкопани във варовиковата глина и покрити с купища камъни. Повечето от погребаните са мъже, макар че в края на гробището има и гробове на жени и деца. 
Поселището в Кумран е разрушено по време на Юдейската война срещу Рим през 68 г. и никога повече не е възстановено. 
Свитъците от Мъртво море и други артефакти от периода на Втория храм са открити в няколко пещери близо до Кумран – както естествените пещери в твърдите варовикови скали на запад от поселището, така и в пещери, изрязани във варовиково-глинените скали над Кумран. Когато римската армия се приближава, жителите на Кумран бягат в пещерите и скриват документите си в глинени съдове в тях. Сухият климат на района на Мъртво море е запазил тези ръкописи, написани на пергамент, в продължение на 2000 години. 
В пещера № 4 във варовиково-глинената скала на юг от поселището археолозите откриват 15 хиляди малки фрагмента от това, което според оценките са 600 различни ръкописа. Възможно е хора в древността или съвременни бедуини да са извадили свитъци от тази пещера, оставяйки само малка част от тях. Тази пещера се е използвала от есеите като geniza – място за съхраняване на износени от употреба свещени писания. 
През 50-те и 60-те години на ХХ век са проучени много пещери в каньоните на Юдейската пустиня около мъртво море. Документите, открити там и в пещерите около Кумран включват копия на всички книги на Библията (с изключение на свитъка на Естер – третата част от еврейската Tanakh (староеврейската Библия), която е част от християнския Стар завет). 
Най-известният от тези свитъци е този на Исая, който е написан между ІІ век пр.н.е. и разрушаването на поселището през 68 г. Периодът наскоро е потвърден чрез радиовъглеродно изследване на част от пергамента на свитъка. Книгите от кумранската библиотека се разглеждат като най-старите съществуващи копия на книгите на Библията. Ръкописите на сектата на есеите, чийто духовен център е бил разположен в Кумран в продължение на 200-те години преди разрушаването на Йерусалим и на Храма, също са открити в пещерите близо до Кумран. 
Стоейки сред 2000-годишните руини на Кумран, гледащи към Мъртво море, на ръба на Юдейската пустиня, човек може да усети духа на свитъците от Мъртво море, съдържащи най-старата Библия, откривана някога – точно тук. 
Вижда се стаята, в която писарите може би са копирали ръкописите, калдъръма, където жителите са сушели фурмите, работилницата на грънчарите, трапезарията, ритуалните бани, разкриващи начина на живот на есеите, които са напуснали Йерусалим в търсене на духовна чистота. 
В центъра за посетители, проектиран като древните сгради на Кумран, се представя филм, свързващ извънземния пейзаж с историята на хората, живели тук, и напомнящ, че е възможно Йоан Кръстител също да е живял на това място за известно време. 