По традиция при всеки нов изборен закон се вглеждаме в състава на ЦИК. Неизбежно, както и за много други неща в България, стигаме до извода, че ни трябва независима комисия. В представата ни тя е пълна със специални хора. Приблизително като идеала за политик от античната философия, членът на независимата ЦИК е лишен от собственост, приятели и дори деца, за да е свободен да взема мъдри и справедливи решения. И започва спорът кой точно може да намери такива свободни хора – парламентът или президентът, въпреки че едва ли изобщо е възможно да съществуват.

Добри експерти можем да намерим, но колко от тях нямат политически пристрастия или партийни връзки в миналото си. Светът някак си е решил този проблем, който не е само наш. Независими, морални, честни хора с висок професионализъм навсякъде и винаги се търсят и никога не достигат. Тогава как правят своите избирателни комисии по света?

Има няколко вида избирателни тела. За нас е трудно да си представим, но някои държави поверяват на части от правителството да организират изборите. Във Франция и Германия това го прави не друг, а министерството на вътрешните работи. С нивото на подозрение към тези структури в държавите от Източна Европа за нас това е напълно немислимо. Със сигурност този модел не може да бъде наречен независим, а по-скоро правителствен. Въпреки това явно френските и немските граждани не изпадат в шок и вероятно вярват много повече от други нации в честността на изборния си процес.

Има и друг модел, при който има независим орган, но част от функциите се извършват от други държавни институции, които са част от изпълнителната власт.

Това, за което ние в България говорим от известно време, е третият модел - т.нар. независима ЦИК. 

Въпросът е в какво точно е независимостта й? В идеалния случай имаме отделна институция, която не е подчинена на правителството. Това, което е най-важното, е, че тя е изградена по правилата на администрацията. С други думи, в нея работят експерти, които професионално, ежедневно извършват своите задължения. Както в Агенцията за поддържане на р. Дунав например, всеки ден те отиват на работа и наблюдават нивото на водата, също толкова професионално и хората от администрацията на една независима избирателна комисия биха подготвяли изборите.

И в това се крие самата независимост на този модел. Над тази администрация обикновено има борд, който по-често е избран на партиен принцип, както е и в България. Там има различни начини за намиране на баланс. Когато обаче имаш професионална администрация, която се занимава на ежедневна база с логистиката, бюджета за изборите, комуникацията с общините или обучаването на по-долните нива на изборната администрация, бордът просто се занимава само с най-политическите проблеми. Неговата политизираност в този момент не само не вреди, а може да се окаже полезна.

Тогава отпадат и голяма част от проблемите, които съпътстват избора на ЦИК в България – кой и как да назначи най-мъдрите и честните хора в страната. Досега, вероятно загледани в това, изпускаме най-важния елемент в този модел – създаването на отделна институция със собствена администрация. В предишния Изборен кодекс, получил злополучното име "Фидосова", при последните промени се вкара текст, който описваше създаването на такава администрация. Разбирането на законодателя обаче не  стигаше дотам, че да си представи, че независимата професионална администрация започва да извършва по-голямата работа по подготовката на изборите.

Затова според текста тя беше с броя на помощен персонал. В новия Изборен кодекс няма точен брой на експертната част, но няма ясно разпределение кое се върши от администрацията и кое - от партийно излъчените членове. А всъщност такова разделение е един от елементите, които създават истинската независимост на една независима и професионална ЦИК.

Всъщност в момента имаме смесен модел. План-сметката за изборите и част от логистиката все още е в изпълнителната власт – правителството и областните управи, а избирателният списък е в правомощията на дирекция в рамките на министерство.

Ако имаме желание да направим една независима ЦИК, трябва да продължим да я изграждаме като отделна институция. Основният акцент трябва да бъде не върху предложените от партиите членове, а върху изграждането на администрация, която да започне департизирано, на базата на качествата на държавните служители, да подготвя изборите. Може би тогава ще започнем да имаме малко повече доверие в резултатите.