Превод на Дж.Р.Р. Толкин на староанглийската поема "Беоулф" ще бъде издаден за пръв път

Превод на Дж.Р.Р. Толкин на староанглийската поема "Беоулф" ще бъде издаден за пръв път

Джон Роналд Руел Толкин
Associated Press
Джон Роналд Руел Толкин
Превод на англосаксонска епическа поема "Беоулф" от староанглийски, правен от писателя Джон Роналд Руел Толкин, ще бъде издаден за пръв път, близо деветдесет години след завършването му, предаде Би Би Си.
Хората, отговарящи за наследството на автора на "Властелинът на пръстена", са подписали сделка с издателство HarperCollins, което ще пусне книгата на английски език през май.
Изданието, което ще носи заглавието "Беоулф: Превод и коментари", е било редактирано от сина на Толкин - Кристофър. То ще е най-новото посмъртно издание на автора след излизането на поемата "Падението на Артур" през 2013 г..
Най-ранните датировки на текста на "Беоулф" са от 6 - 8 в., а първите негови преписи съществуват от 7 - 9 в. Единственият ръкопис, по който е известна творбата, се датира около 1000 г. Тя се състои от 3182 стиха в традиционен старогермански стил. Това е и най-дългата епическа поема на староанглийски език, използван от англосаксонците преди нормандското нашествие. Поемата разказва историята за борбата между героя Боулф и кръвожадното чудовище на име Грендел.
Толкин завършва превода й през 1926 г. Неговото ново издание ще бъде придружено от негови размишления по текста, които авторът подготвя за серия от лекции, които той по това време води в "Оксфорд" като част от академичната му кариера.
Писателят умира през 1973 г., когато "Хобит: Билбо Бегинс, или Дотам и обратно" и "Властелинът на пръстените" вече са постигнали литературен успех, но той оставя след себе си и голям количество непубликувани текстове.
Неговият син Кристофър Толкин коментира, че преводът на баща му на "Беоулф" е много ранна творба, която е с много характерен стил. След като завършва първоначалната работа по нея през 1926 г., той се завръща към текста, за да направи някои бързи корекции, но, изглежда, никога не е обмислял неговото публикуване, допълва той.
"Изданието е двойно, защото в него има коментари, които дават допълнителна светлина върху текста на поемата от самия преводач в писмената форма на серия от лекции, водени в "Оксфорд" през 30-те години. От тези лекции е направен основен подбор, за да бъде оформен и коментарът към превода в тази книга", казва той.