Няма да е изненада твърдението, че софтуерните инженери у нас получават едни от най-големите заплати. Според данни на авторите на "Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г." средното възнаграждение в софтуерния бранш у нас е над 2300 лева месечно. Браншът създава 6% от БВП на страната, се казва още в изданието.

Книгата се издава от "Атлас финанс" АД, като нейни автори са 28 души от страната и чужбина. Тя вече може да се намери в електронен вариант онлайн, а на 7 април ще излезе и от печат, като в близките дни се очаква и официално представяне, коментира за "Дневник" Петър Нейчев, който е един от основните редактори на изданието, както и един от ръководителите на "Атлас финанс".

Използваните в книгата данни са от официални източници, публикувани от институции, и са от периода септември 2013 г. - март 2014 г., коментира още Нейчев. Авторите са използвали и допълнителна информация, като пълният списък с източниците ще бъде публикуван в хартиеното издание на книгата, поясни той.

Посочените в "Бялата книга" данни са близки до реалните, показва проверка на "Дневник". Източници от няколко български софтуерни компании потвърждават, че заплатите действително варират около посочените 2300 лева на месец.

Някои от тях обаче уточняват, че сумата зависи от компанията и позицията на служителя. Обикновено стартовата заплата е около 1000-1200 лева месечно. Редовите служители получават между 1500 и 3000 лв., докато възнагражденията за по-старшите и напреднали работници може да достигат и 4000 лв. на месец. Ръководителите на екипи пък получават заплати и по над 5000 лв.

Високите суми обикновено се предлагат от големите български и чуждестранни компании с представителства у нас. При повечето малки български софтуерни фирми заплатите са по-ниски, като варират между 1200 и 2500 лв., като балансът се увеличава заради по-високите възнаграждения, които се предлагат от чуждите компании.

Авторите на "Бялата книга" посочват, че в сектора има и сериозен недостиг на специалисти, като до 2015 г. се очаква той да достигне 22 хил. души. Именно недостигът на квалифицирани кадри в момента пречи на българската софтуерна индустрия да се развива с максималното темпо, което може да постигне. Нейчев допълва, че се надява книгата да помогне за консултации и дискусии. "Според нас в последните 10 години не се е появила подобна идея, която да даде шанс на българите за малко по-висок стандарт в малко по-къс срок на очакванията", коментира още той.