1. Избягване на общоприетите процедури на съгласуване и изграждане на консенсус. Решение по стратегически интереси на България и Европейския съюз и засягащо огромни обществени ресурси, се взима по предложение на депутати. По този начин се избягва процедурата на съгласуване между всички заинтересовани страни и институциите, призвани да защитават националната сигурност.

2. Заобикаляне и пренебрегване на общите правила в ЕС. Тъй като решението засяга теми от европейско значение, България би следвало да проведе консултация с европейските си партньори по изградените за целта в ЕС канали и процедури. С промените се създава впечатление, че се цели избягване на задължения на България по спазване на общите правила за вътрешния пазар на природен газ, например като се прави възможно изграждането и експлоатацията на Южен поток на територията на България без да има ефективно разделение между собственика на горивото и собственика на тръбопроводната система.

3. Въвеждане на спорна и противоречива правна уредба. Законопроектът създава нова правна уредба за морски газопровод, дефинирайки го като газопровод, който преминава през териториалните води на страната, но и навлиза на сушата до ''точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната''. Последното разширява и обхвата на понятието за междусистемен газопровод, като в него включва и морски газопровод, излизащ на територията на страна-членка на ЕС, но имаи ''за цел единствено да свърже националните газопреносни системи на тези държави-членки". Така се създава възможност апоток да престане да бъде третиран като международен газопровод между страни-членки на ЕС и трета страна, а като морски тръбопровод, който преминава в редица междусистемни връзки (интерконектори) на територията на ЕС. В мотивите си вносителите се позовават на решението на Европейската комисия от май 2013 година за освобождаване на Транс-адриатическия газопровод (ТАП) от третия либерализационен пакет, което показва, че решението, касаещо Южен поток, подлежи на одобрение от ЕК и повишава риска от санкции и загуби.

4. Увеличаване на енергийната несигурност. През последните месеци рисковете пред проекта Южен поток се увеличиха съществено, което покачва и потенциалната цена за България за неговото осъществяване. Независими анализи многократно показаха, че проектът не отговаря на непосредствените нужди и приоритети на българската енергийна сигурност. Упоритостта, с която неговата реализация се преследва от български държавни институции, затвърждава опасенията, че не националният интерес, а други фактори създават мотивацията за подобни решения.