Вера Стаевска, социолог: Рестартът на проекта за Карадере е в пълно противоречие с обещаното от БСП

Вера Стаевска, социолог: Рестартът на проекта за Карадере е в пълно противоречие с обещаното от БСП

Вера Стаевска – социолог, ръководител на проект "Да говорим (на) открито: политици и граждани в диалог по политиките за опазване на околната среда"
Вера Стаевска – социолог, ръководител на проект "Да говорим (на) открито: политици и граждани в диалог по политиките за опазване на околната среда"
От тази седмица всеки може да ползва онлайн платформата на проекта "Да говорим (на) открито: политици и граждани в диалог по политиките за опазване на околната среда". На сайта Зелени закони се води дебат по пет важни за страната ни екотеми: биоразнообразие, енергетика, климат, управление на територията, селски региони. Там можете да намерите и експертен анализ доколко те са залегнали в предизборните програми на политическите партии, преминали 3% праг на последните парламентарни избори. Най-важното, към което се стремят организаторите и експертите в проекта, е работещ маханизъм за диалог между две групи, които в момента са от двете страни на една барикада и нямат общ език.
"Дневник" разговаря с ръководителя на проекта Вера Стаевска за идеята и целите на проекта. Вера е доктор по социология от Софийския университет "Св. Климент Охридски", има специализации във Франция (CNRS и EHESS) и дисертация в областта на идеологическите конструкции на политическия дискурс. Активист природозащитник, с опит в неправителствения сектор: като изпълнителен директор на фондация "Блулинк", координатор проекти на сдружение "Асоциация на парковете в България", председател на Сдружение за изследователски практики.
Защо ви е важно да реализирате този проект?
- Екологичните темите са много актуални за обществото ни. Важно е те да не остават на ниво модерни фрази, работещи за политически имидж. Политиците трябва да създават реален политически дневен ред, т.е. да има конкретни мерки и стъпки, които се правят и обществото да ги очаква. Напоследък гражданското общество се активизира в кризисни ситуации, когато сме на ръба да загубим нещо ценно, което обичаме. От друга страна, хората няма време и сили да мислят какво трябва да се прави като политики, за да е наистина устойчиво в дългосрочен план.
С други думи, искаме да има конкретни обещания като ангажимент, а не общо говорене. Проектът ни цели да разгледа предизборните обещания, както и изобщо популисткото говорене по зелени теми на партиите у нас. След това анализираме експертно какво точно може да се направи, за да се сбъднат пожелателните политически позиции. Проверяваме и дали това се прави на практика.
Всички забравяме какво точно са заявили като обещания отделните партии, какво казват през годините политиците в публичното пространство по различни горещи или важни зелени теми. Едната ни цел е да припомним на гражданите именно какво е било казано и обещано. И, от друга страна, да видим какво е направено или се прави, когато определена партия е на власт и има възможност да реализира обещаното в зелената сфера.
Какви са подходите, на които залагате, за да се случи това?
- Разглеждаме политическите платформи от последните национални избори от миналата година, защото това, което реално можем да направим като граждани, е да възействаме на национално ниво.
Идеята ни е да напомним на гражданите, че имаме право да искаме от политиците, да участваме в правенето на политики и то не само в предизборна ситуация. Имаме право да питаме какво се случи с обещаното преди месец и защо сега управляващите правят точно обратното.
Думата "представител" не е празна, политиците са хората, които трябва да превеждат обществения интерес в конкретни политики.
Има ли добри примери на партия, която да е изпълнила обещана зелена политика?
- За съжаление открихме само една подобна добра практика. Искам да подчертая, че няма връзка с политически пристрастия. Освен това става въпрос за "климат" – тема, която не е конфликтна и няма противоречиви интереси и лобита, тук има заложена общоевропейска политика и няма много възможности за творчество на национално ниво. Примерът е Законът за климата, който се прие този февруари, но е базиран почти изцяло на законопроект на ГЕРБ от миналата година. ГЕРБ е една от малкото политически сили, които имат темата за климатичните промени заложена в предизборната програма.
А попаднахте ли на тема, залегнала в обещанията на повечето политически сили, или проблем, който всички обещават да разрешат?
- Черноморието е такава тема. Тя присъства в предизборните платоформи най-малко на ГЕРБ и БСП. Двете най-големи политически сили обещават, че ще се борят със застрояването там, формулировките им са различни. В предизборната програма на БСП пише: "Незабавно спиране на незаконните и в разрез с обществения интерес процедури по Черноморското крайбрежие".
Това се случи в предизборна ситуация, след скандала, известен като "Дюнигейт". Тогава ГЕРБ бяха принудени – заради общественото мнение и натиск, да променят някои незаконни процедури за дюните – в предизборната си програма с гордост посочват това съобразяване с протестите и обещават продължаване на линията за опазване на Черноморието. По това време социалистите бяха в опозиция и излязоха с цитираното по-горе обещание. През юли 2013 г. социалистите заявиха, че ще работят за създаването на национален парк "Българско Черноморие", дадоха и срок от 12 месеца на Министерството на околната среда и водите, за да конкретизират тази идея.
Действията им вече на власт са в абсолютно противоречие със заявените ангажименти: например решението на Министерски съвет от март 2014 г., с което се рестартира проект за строителство в местността Карадере; допускането през януари 2014 г. на влизане в сила на подробния устройствен план на община Царево, който позволява застояване на природен парк "Странджа"; продължаващите на европейско ниво спорове за плажа "Корал". Доказателство са новата вълна граждански протести срещу действията на управляващите, свързани с Черноморието.
Открихте ли важен казус, който всички партии избягват да решат?
- Да, става дума за много сериозен казус – обявяването на заповедите за защитените зони от мрежата по "Натура 2000". Конкретното обещание на БСП беше бързо обявяване на зоните в мрежата, което обаче се бави няколко поредни правителства и това е сериозният проблем, свързан с тази мрежа. Това е и предизборно обещание на ГЕРБ от 2009 г, което и те като управляващи не са изпълнили до май 2013 г. Фактически все още няма регламент какво може да се случва в зоните от "Натура 2000" и коя институция е отговорна за това, няма и реална защита. Зоните ги има като граници и обект на защита, но това в крайна сметка е мрежа на европейско ниво. Картирането и обектите на защита са ясни, но как точно ще се случат там нещата, кой носи отговорност там - това липсва и така няма ефективно управление.
Като резултат получаваме над 90% защитени зони, които съществуват само на хартия и в които почти всичко е както е било преди тяхното обявяване в Държавен вестник. В момента се управляват само защитените зони, които се припокриват с Национални и природни паркове, както и няколко влажни зони с международно значение. Площта на реално управляваните територии е под 10% от площта на обявените защитени зони.
Как подбрахте основните теми, на които акцентирате в проекта си?
- Избрахме теми, които са наболели, има обществен интерес към тях и съществува спор доколко националната политика отговаря на обществения интерес. По мнението на експертите ни именно по тези теми има нужда от ново законодателство или от нови регламенти за приложение на съществуващото законодателство.
На първо ниво проверяваме какво са обещавали основните политически сили в предизборна ситуация за тях. Гледаме какво са изпълнили в следизборна ситуация. И идеята е да проверим сега с дебатите какви са публичните им позиции, да видим доколко са склонни изобщо да ги обсъждат публично. Искаме да ги накраме да видят, че хората имат нужда от обратна връзка и това не трябва да се случва веднъж на четири години. И това не става с общи формулировки, а с конкретни политики и ясни стъпки, които могат да се направят.
Това, което говорят, трябва да бъде преведено в конкретни предложения. Това е и лесно проследимо. Ако обещаеш да се създаде някаква администрация, която да отговаря за "Натура 2000", това е проследимо и може да се работи по него. Ако се говори с пожелателни фрази как ще опазваш красивата природа на България, както се случва по-често – това нищо не значи, това е популизъм.
Каква е идеята на живите срещи между политиците и гражданите по отделните теми?
- Опитваме се да проверим дали те ще препотвърдят в публичен дебат своите ангажименти в предизборните си програми. Възможно е и да развият позициите си - да кажат, че се борят за тези цели с конкретни мерки, или пък да обявят, че се борят за повече неща. От друга страна, идеята е всеки гражданин, който се вълнува от тези проблеми, да се включи и да им зададе въпросите си – или онлайн чрез платформата, или на живо в петте публични дабата.
Как подбрахте партиите, които да участват?
- Партиите, които каним на дебат, са преминалите 3% бариера на предходните избори. Ако са само парламентарно представените, ще е изкривена картината, защото парламентът в момента е с голяма нелигитимност, хората не припознават в депутатите своите представители. Но тази 3% бариера е условна - всички други партии, които имат идеи и предложения за конкретни национални политики по тези теми, са добре дошли на дебатите.
Може ли да направите примерен мониторинг на някоя от партиите?
- Демократи за силна България например – на предходната предизборна кампания са заложили само темата за горите, по конкретно заменките. Това не е малко, но няма текст по други теми. Съответно, при мониторинга на действията им след изборите, отчитаме и други теми - те се противопоставят срещу монопола върху газовите доставки, имат интерес в енергетиката, макар да не е ясно доколко той е екологичен или лобистки мотивиран.
През последните месеци ДСБ се асоциира с протестните групи на гражданското общество, включително имаше опит да включат в Реформаторския блок единствената автентична партия с екологична насоченост – ПП "Зелените". Можем да видим техните водещи лица на протестите за Странджа, "Корал", има и публични позиции по спорни инвестиционни протести. Факт е, че те отправят и въпроси по екологични проблеми и казуси и на ниво Европейски парламент чрез депутата си Светослав Малинов и по казусите за "Странджа" и "Корал". Да не забравяме, че действията в опозиция са едно, друго са решения от позицията на управляваща партия.
Как проектът би променил предизборната схема и политически дневен ред?
- Проектът дава още един механизъм, по който да се изисква обратна връзка с гражданите, да се настоява за съобразяване със суверена на властта. Искрено се надяваме, че партиите ще припознаят един механизъм в тяхна полза, защото няма начин те да не усещат, че са в криза на легитимност. Те имат реален интерес да формират политики въз основа на мнението на хората. Има нужда да се говори, защото иначе ще си останем на ниво викане под прозорците на институциите. Специално по екопроблемите успешният начин на работа през последните десетилетия е работа на природозащитни неправителствени организации чрез сигнали до Европейската комисия и улични протести. И това винаги се прави в кризисни ситуации, когато ножът е опрял до кокала.
Идеята ни е да не се действа на парче и да се гасят пожари, които след това пламват отново. Конкретен пример е Странджа, за която гражданите протестираха през 2010 г. и сега пак е застрашена. Чрез натиск за дългосрочно формулиране на политики по тези проблеми може да се стигне до решения, които да не бъдат отменяни лесно – съответно да не сме непрекъснато пред опасността същият пламък да лумне отново.
Какво препоръчват експертите на политиците?
- Повечето действия и политики, които експертите препоръчват, са неща, които просто трябва да бъдат направени като част от европейски политики. Въпросът е как да се преведе на един инструментален език. От тази гледна точка проектът е полезен за политиците, защото им казва как трябва да се случат добре нещата и то наготово. Особено в случаите, когато става дума за липса на капацитет при управляващите, а не за липса на воля
Сега стартира онлайн инструментът за този диалог между политици и граждани по екологични теми, който предвиждаме да действа през целия дългосрочен проект "Зелени закони". Също така правим обзор на действащите в момента наказателни процедури на Европейската комисия към България по тези теми, защото те стават обществено достояние само когато някой каже, че е получено писмо от Брюксел. Целта е да дадем база за информирано мнение, за да могат да преценят хората смислено ли е дадено политическо обещание или е популистко.
Когато приключат изборите, как ще продължите?
- Планираме в близкия един месец серия дебати, на които политиците ще обещават и обясняват позициите си. Това е добре, но идеята е чрез постоянен мониторинг от наша страна тези ангажименти да се проследят във времето чрез продължаващи дебати на онлайн палтформата. Когато виждаме противоречия, ще реагираме навреме, като предложим решения по конкретния проблем – като организираме дебат или пресконференция по темата.