След евровота ЦИК ще предложи законодателни промени заради скандала с личните данни
Централната избирателна комисия (ЦИК) най-вероятно ще предложи законодателни промени след евроизборите заради десетките сигнали за злоупотреби с лични данни в партийните подписки за регистрацията за евровота. Това се разбра от думите на говорителя на ЦИК Камелия Нейкова на пресконференция днес след обща среща с представители на прокуратурата и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
Нейкова заяви, че след вота комисията анализира изборния процес и изпраща становище, в което може да предлага законодателни промени.
Мястото на законодателното предложение, което евентуално ЦИК ще направи след приключване на изборите, не е в Изборния кодекс, а по-скоро в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) заради реда, по който се регламентира събирането на партийните подписки, заяви Нейкова. "Изборният кодекс казва, че това е изискване за регистрация за участие. Но конкретното събиране на данни и тяхната защита е за Закона за защита на личните данни", добави тя.
Нейкова увери, че няма технически проблем в програмата за проверка на партийните подписки, изготвена от фирмата "Информационно обслужване". Сигналите за злоупотреби се появиха часове след като програмата стана достъпна за избирателите на интернет страницата на ЦИК. "Техническата сигурност е налице. Когато въвеждате вашето ЕГН, тя проверява вашето, а не моето. В този списък данните са такива, каквито ги е представила партията или коалицията в структуриран електронен вид", обясни тя.
Институциите си прехвърлят сигналите
В ЦИК до момента са постъпили над 250 сигнала (тук можете да видите указание какво да направите, ако искате да подадете жалба). Близо една трета от тях не съдържат трите имена на автора на жалбата или други данни, съобщи Камелия Нейкова. Онези сигнали, които съдържат достатъчно информация, ще бъдат препращани към Комисията за защита на личните данни. Тя пък може да налага наказание за административно нарушение. А когато се съдържат твърдения за престъпление, ще отиват към прокуратурата. За целта жалбите трябва да съдържат поне трите имена и подпис на оплакалия се и достатъчно изчерпателно да посочват в какво се състои нарушението.
"Не може във всички случаи, когато някой изпраща нещо по електронна поща, да се счита за валиден сигнал", заяви Нейкова. И за пореден път призова гражданите да изпращат жалбите си директно до КЗЛД. Тя от своя страна също ще се обръща към прокуратурата само когато има данни за престъпление.
Проверката на подписите - фиктивна
Нито ЦИК, нито Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) могат да кажат дали подписите в партийните списъци са действителни, казаха от комисията. И обясниха, че за коректен запис се счита този, в който срещу нечии три имена стои верният единен граждански номер (ЕГН) и има подпис. Кой обаче е положил подписа, не било от компетенциите на ГРАО. За целта е нужна графологична експертиза.
При инициативните комитети, които издигат има изискване подписът да се полага пред член на комитета, уточни Камелия Нейкова. За партиите и коалициите обаче няма такава норма.
Същевременно ГРАО не проверява целите подписки, внесени от партиите, а само до момента, в който достигне нужните за регистрация 2500 подписа. Партиите обаче обикновено внасят много повече.
Регистрацията на партиите не може да бъде отменена
Запитани може ли ЦИК да отмени регистрацията на партия или коалиция за изборите заради невалидните подписи, двамата говорители на комисията – Нейкова и Александър Андреев – в един глас отговориха "Не". Според Андреев подадените сигнали едва ли са достатъчно на брой, за да се окаже, че на някоя формация не ѝ достигат нужните 2500 подписа. Така изискването за регистрация е изпълнено. Камелия Нейкова пък посочи, че според нея законът не предвижда такава възможност.
От ЦИК посочиха още, че ако гражданин, открил името си в партийна подписка, която не е подкрепил, поиска името му да бъде заличено, отново трябва да се обърне към комисията за личните данни. Тя от своя страна трябва да даде указание на администратора на личните данни – партията или коалицията, а тя да заличи името от подписката.
Ако има престъпление, партиите не носят отговорност
Ако прокуратурата установи престъпление при събирането на подписите, наказателната отговорност се носи от физическото лице, извършило престъплението, а не от партия или коалиция, обясни Александър Андреев. Това на практика са хората, събирали подписите от името на партиите.
Партиите, коалициите и инициативните комитети носят отговорност само като администратори на лични данни, ако КЗЛД открие административно нарушение. Тогава те могат да бъдат наказани с глоба от 10 до 100 хил. лв.