Първият в света робот за дълбоководен добив на ценни метали е готов и скоро ще бъде използван за първи път във водите край Папуа Нова Гвинея, разказва "Ройтерс". Очаква се скоро ООН да финализира и регулациите относно употребата на такива роботи в международни води.

През последните години се работи все по-усилено по разработването на подводните залежи, понеже леснодостъпните метали са на изчерпване, цените им са все по-високи, а качеството на подводните жили може да бъде до 15 пъти по-високо от обичайното.

Първият робот, изработен в Нюкасъл, прилича на подводен танк, снабден с четириметрови остриета. Разработката му е дело да "Сойл Машийн Дайнамикс" (СМД) по поръчка на канадската "Наутилус Минерълс".

Първите залежи, които ще разработва "Наутилус", са сулфиди, формирани на около 1500 метра под морското равнище близо до хидротермални цепнатини, където богати на минерали потоци се изливат на морското дъно.

Роботът се управлява от морското равнище от двама пилоти, които разчитат на камери и 3д хидролокатор. Веднъж достигнал до залежите, той разрязва дъното и засмуква скалите в тръба. След това друга, все още неразработена машина ще отнася рудата до повърхността.

Целта на "Наутилус" е да произвежда между 80 и 100 000 тона мед и 3 и 5 000 килограма злато от тези залежи. Според фирмата добивът може да започне веднага, но процесът е забавен от проблеми с правителството на Папуа Нова Гвинея. Представители на компанията са на мнение, че могат да започнат дейността си до две години.

Повечето от най-качествените залежи в света са доста по-надълбоко. Според експерти най-много метали могат да се намерят в така наречената "Зона на Клариън-Клипъртън" в Тихия океан на около 6000 метра под морското равнище.

Огромна подземна равнина между Хавай и Мексико пък е осеяна с манганови конкреции – малки, богати на мед, кобалт и никел камъни.

ООН в момента работи по законодателство, което да регулира потенциалните заплахи за околната среда от дълбоководния добив на ценни метали. Според Международния орган за морското дъно (МОМД) на ООН свободен добив ще започне след 5-10 години.

МОМД отдава лицензи за проучване на залежите, като 19 фирми вече са одобрени за тази дейност. За да може да получи такъв лиценз, фирмата кандидат трябва да си сътрудничи с правителството на някоя държава от ООН. В страни като Япония, които не разполагат със собствени залежи, дълбоководният добив се разглежда като бъдещето на снабдяването с ценни метали.

Китай и Великобритания също взимат активно участие в проучванията. ЕС от своя страна има собствен проект, известен като "Блу Майнинг", който ще се занимава с фирмите, които възнамеряват да се заемат с дълбоководен добив.

Новият тип добив ще създаде много добри възможности за развиващи се островни държави като Тонга и Науру. Проучванията на "Наутилус" в териториалните води на Тонга сочат доста добри резултати, което ще доведе до значително увеличение на данъчните приходи в страната.

Повечето компании, които се насочват към дълбоководен добив, не са сред големите минни корпорации – според МОМД става дума по-скоро за технологични фирми, които разработват качествено нови методи на добив.

Според еколози обаче щетите за подводната флора и фауна ще са значителни. Причината за това е, че малка част от дълбините на океаните е изследвана и няма как да се вземат предварителни мерки за опазване на околната среда.