Коалиция "България без цензура"
На предсрочните парламентарни избори на 5 октомври партията на бившия телевизионен водещ Николай Бареков "България без цензура" (ББЦ) ще се яви в коалиция със земеделския народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев (до февруари 2014 г. депутат в групата на БСП, където беше част от т.нар. "гражданска квота", а след това независим депутат), движение "Гергьовден" с почетен председател Любен Дилов и формацията "Лидер", свързана с бизнесмена Христо Ковачки (присъединила се към обединението час преди регистрацията на коалицията в ЦИК).
При създаването на партията си през февруари Бареков се закани да стане премиер и да управлява поне два мандата. Тогава социолозите отчитаха постоянен ръст на доверието в него, което, заедно със солидната финансова и медийна подкрепа за новата формация, не изключваше той наистина да бъде фактор в бъдещо управление.
Три месеца след евроизборите, на които коалицията около "България без цензура" се пребори за две депутатски места в Брюксел (заети от самия Бареков и от заместник-председателя на ВМРО - БНД Ангел Джамбазки), премиерските амбиции на новопоявилия се политик като че ли се отлагат за неопределеното бъдеще.
Електоралната подкрепа за партията на бившия телевизионен водещ през август спадна до около 5% от всички избиратели (при над 7 на сто дни преди евроизборите). Най-големият й партньор - ВМРО - БНД, излезе от коалицията и ще се яви на изборите в "Патриотичния съюз" около НФСБ заедно с други националистически формации. Бившият тв водещ вече не се ползва с подкрепата на медиите, близки до депутата от ДПС Делян Пеевски, и е в открит конфликт с ТВ7, която ръководеше допреди година. Така той едва ли ще може да си осигури най-скъпата предизборна кампания, както по време на евровота.
През юли с публичен скандал партията напусна заместникът на Бареков Ангел Славчев, станал известен в началото на 2013 г. като един от водачите на февруарските протести, довели до оставката на кабинета "Борисов". След това се оттеглиха и местни активисти от няколко структури, а в края на юли – и ръководители на регионални организации на женската партийна структура "Евромайки".
Проблемите за Бареков започнаха веднага след евроизборите през май 2014 г., когато стана явен и конфликтът между депутата от ДПС Делян Пеевски и мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Тогава прокуратурата започна серия от проверки срещу банкера, а Пеевски обяви, че подготвяли убийството му, за което бяха задържани и освободени трима души. Медиите, близки до депутата от ДПС, започнаха атака срещу Корпоративна търговска банка, а на 20 юни тя беше поставена под специалния надзор на БНБ.
Въпреки че винаги е отричал връзка с Николай Бареков, в телевизионно интервю Василев призна, че е финансирал старта му в политиката, като е дал пари за националното турне "България без цензура", предхождащо създаването на новата партия. По-късно - в края на юли, банкерът определи решението си да предложи Бареков за изпълнителен директор на ТВ7 като грешка, а бившият водещ отвърна, че КТБ била проект на Борисов и Доган, които от своя страна са продукт на Държавна сигурност. По същото време срещу Бареков започнаха да пишат и вестниците на майката на Пеевски Ирена Кръстева "Монитор" и "Телеграф". Те използваха като повод сигнал на лидера на РЗС Яне Янев за нередности във финансирането на "България без цензура", за да атакуват едновременно водещия и банкера.
Политическата кариера на Бареков започна в края на август 2013 г., когато водещият обяви, че напуска поста изпълнителен директор на телевизиите TВ7, "Нюз 7" и "Супер 7" и влиза политиката с нова "гражданска платформа" - "България без цензура". Името дойде от предаване в ТВ7, с което бившият водещ обикаляше страната преди предсрочните парламентарните избори през 2013 г.
По време на турнето си из страната Бареков беше сниман да разговаря с обвиняемия в момента Бисер Миланов - Петното, който нашумя с с участието си в протестите и контрапротестите миналото лято и срещата с Пламен Орешарски в Министерския съвет като представител на гражданското общество. Партийният лидер обаче отхвърля упорито да са имали близки отношения, както и твърденията на Миланов, че му е плащал.
Партията "България без цензура" беше учредена през януари 2014 г., а заместник на Бареков стана един от основните участници във февруарските протести, довели до оставката на кабинета "Борисов" - Ангел Славчев. Към новата формация се присъедини и бившият депутат от "Атака" Калина Крумова, а за бъдещ вътрешен министър бившият водещ "издигна" колегата си Росен Петров, който обяви по време на телевизионното си предаване в Би Ти Ви, че влиза в политиката.
Самият Бареков заяви през март, че е взел решението да влезе в политиката, защото нямал друг избор след скандала с 350 хиляди бюлетини, открити в деня за размисъл в печатница в Костинброд, близка до ГЕРБ, преди предсрочния парламентарен вот. Тогава водещият и екипът на ТВ7 обявиха в живо предаване от Костинброд още преди официалното съобщение на прокуратурата, че ГЕРБ готви мащабна изборна манипулация с фалшиви бюлетини. По-късно се оказа, че става дума за нерегламентиран надпечат.
Намеци за създаването на новата формация имаше месеци преди официалното й начало. След избирането на кабинета "Орешарски" през май 2013 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се обърна към журналисти с думите: "Бих искал да поздравя Цветан Василев - той направи добър проект с това правителство. А и новият проект, който готви за зимата с вашия шеф, също е добре подплатен."
Собственикът на КТБ - банката с най-голям дял от парите на държавните фирми през последните пет години, Цветан Василев отричаше собственост в групата около ТВ7, където Бареков заемаше висши мениджърски постове, но до 2012 г. ТВ7 беше собственост на офшорната "Краун медиа", а банкерът беше консултант към нея.

През март 2014 г. Бареков заяви, че след изказването на Борисов лично се обадил на Цветан Василев, за да му каже, че ще прави партия, защото името на банкера вече няколко пъти се споменавало.
За да финансира партията си, бившият водещ обяви, че дарява на гражданското движение "България без цензура" 480 хил. лв. "спестени пари от мениджърски договори и продажба на акции и дялове от фирми, за които е уведомена НАП по надлежния законов ред". Бареков неколкократно отказа да дава подробности за произхода на парите, препращайки към институциите и Търговския регистър, където обаче, според разследване на вестник "Сега" от началото на април 2014 г., няма информация за сделки, задължителните годишни отчети на компаниите, в които съдружник или акционер е съпругата му, както и отчетите на неправителствените му организации "България без цензура" и "План БГ".
При учредяването на партията "България без цензура" новият политик обяви, че ще се бори за "капитализъм с човешко лице" и се позиционира в политическия център. Посочи, че има противници и от двете страни. От едната - коалицията между БСП и ДПС, а от другата - "отрочетата на Луканов: Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Георги Първанов, Румен Петков, Меглена Кунева и, разбира се, Иван Костов".
Тогава Бареков се закани да влезе в дясната Европейска народна партия (ЕНП), а все още членуващият в групата на БСП депутат Румен Йончев, чиято формация беше член на ЕНП, обяви, че го подкрепя. Вместо да приеме новата формация обаче ЕНП реши да изключи Земеделския народен съюз на Румен Йончев с аргумента, че той е депутат от левицата. По-късно евродепутатите от ББЦ се присъединиха към групата на Европейските консерватори и реформисти в Европарламента.
В края на февруари 2014 г. Йончев обяви, че напуска групата на БСП и става независим. Подкрепа за "България без цензура" обяви и отцепилият се от ГЕРБ Светлин Танчев, а самият Бареков заяви, че друг отцепник от партията на Бойко Борисов - бившият шеф на НАП Красимир Стефанов, става експерт към партията му. Оттогава бившият телевизионен водещ периодично пророкуваше, че още депутати ще се присъединят към формацията му. Дни преди разпускането на 42-рия парламент през август 2014 г. той привлече двама народни представители от "Атака" - Димитър Аврамов и Гален Монев.
Резултатите от последните избори За Европейски парламент, 2014 г. В коалиция с ВМРО, ЗНС и "Гергьовден" "България без цензура" получи 10.65%, или 238 629 гласа. Спечели две евродепутатски места, които заеха водачът на листата Николай Бареков и вторият Ангел Джамазки, зам.-председател на ВМРО. Двамата се присъединиха към групата на Европейските консерватори и реформисти в Европарламента. |