"Зелените"
"Зелените" отново ще се явят на предстоящите избори самостоятелно. След като в средата на ноември 2013 г. напуснаха "Реформаторския блок" с аргумента, че ръководството няма мандат да сключва коалиционни споразумения, два месеца преди предстоящия предсрочен парламентарен вот през 2014 г. се заговори за нова възможност за коалиция с реформаторите.
"Зелените" обаче поставиха условия. За да започнат разговори с блока, поискаха той да се задължи да отстоява забраната за генномодифицирани организми в земеделието, както и забраната за неконвенционални методи за проучване и добив на нефт и газ; да не допуска изграждането на нови ядрени мощности; да настоява за пълна забрана за ново строителство в националните паркове и по черноморското крайбрежие; да не допуска в кандидатските си листи сътрудници на ДС.
Отговор от Реформаторите засега няма.
На последните евроизбори през май 2014 г. екологичната формация получи едва 12 547 гласа, а сега социологическите агенции не я включват в прогнозите си. Въпреки това за "Зелените" е важно да се борят за 1% от гласовете, който ще им позволи да вземат партийна субсидия. На предсрочните парламентарни избори през 2013 г. те получиха 0.7 на сто.
За евроизборите през 2014 г. "Зелените" се явиха с нетрадиционно предложение към избирателите си - двама водачи на листа, които да си поделят 5-годишния мандат. За място в европарламента се бориха разследващият журналист Атанас Чобанов и тогавашният съпредседател на партията Даниела Божинова.
Сега те обявиха конкурс за хора, които да се включат в листите им – условията са да познават и приемат принципите и програмата на партията, да са работили с нея, да имат опит в обществената сфера, средно образование, чисто криминално минало и да не са съдействали на ДС.
"Зелените" се появиха през 2007 г. като резултат от вълната протести в защита на Странджа и Иракли. Сред основателите беше Борислав Сандов, по-рано участник в студентските протести заради пребития до смърт Стоян Балтов в Студентски град в София. В момента Сандов е съпредседател, заедно с Андрей Ковачев и Анна Пелова.
В партията се включиха различни зелени активисти, някои от които членове на екологичните организации от началото на 90-те. Съпредседателят Андрей Ковачев, например, е член на сдружение "Балкани" от 1991 г.
Отделни членове на партията са и сред основателите на "За да остане природа в България" - коалицията от над 30 НПО-та, която координира зелените протести през последните години.
Въпреки връзките с екоорганизации, "Зелените" се разграничават от по-старите зелени партии - "Зелената партия" на Александър Каракачанов и "Партия на зелените". Разграничението се дължи в голяма степен на постоянното участие на най-младата екологична партия в акциите срещу застрояването на Черноморието и природните паркове. Същевременно "Зелените" се страхуват да не бъдат припознати като партия на статуквото и затова не излизат на протести с партийни транспаранти и знамена.
"Партия на зелените" все пак изпрати писмо до ръководството на "Зелените" на 25 февруари 2014 г., в което пишеше, че привижда в тях основен коалиционен партньор на предстоящите евроизборите по-късно същата година.
На парламентарните избори през 2009 г. "Зелените" имаха най-евтината предизборна кампания, организирана основно в социалните мрежи. Резултатът беше едва 21 704 гласа, или 0.5%, въпреки че протестите в началото на годината изглеждаха подходящ отскок за успех на новата партия.
На изборите през 2011 г. "Зелените" не издигнаха кандидат за президент, но Андрей Ковачев участва в надпреварата за кмет на София. За него гласуваха 2 364 души, а партията поиска касиране на изборите заради по-ниското съдържание на целулоза в бюлетините, което ги правело прозрачни.
За референдума в началото на 2013 г. "Зелените" поискаха да бъдат регистрирани като официални застъпници срещу ядрената енергетика. "Ние разбираме, че референдумът е опорочен. За нас обаче борбата против ядрената енергетика е кауза", каза тогава Андрей Ковачев. От ЦИК им отказаха регистрация, защото не събраха необходимите 7000 подписа навреме.
"Зелените" участваха в създаването на Реформаторския блок през юни 2013 г. Няколко месеца по-късно обаче, когато формациите започнаха да подготвят бъдещата си коалиция, те напуснаха. Така все пак запазиха вътрешно единство - малкото им членове бяха разделени в отношението си към блока, в който партията им единствена не считаше себе си за дясна. По-късно напусна и "Синьо единство", а сега в блока са СДС, ДСБ, "Движение България на гражданите", БЗНС и формацията на Корман Исмаилов и Касим Дал "Народна партия Свобода и достойнство".
| Резултати от последните избори: За евродепутати, 2014 г.: В конкуренция с две други зелени партии "Зелените" получиха 12 547 гласа, или 0.560% от всички гласове. За народни представители, 2013 г.: Въпреки че до последния момент социолозите отреждаха на "Зелените" над 1% - достатъчно, за да получава партията субсидия от държавата, на предсрочните парламентарни избори партията получи само 26 520 гласа, или 0.749% от действителните гласове. За народни представители, 2009 г.: На парламентарните избори през 2009 г. "Зелените" получиха едва 21 704 гласа, или 0.5%, въпреки че протестите в началото на годината изглеждаха подходящ отскок за успех на новата партия. |