Издирването на MH370 разкри един от големите проблеми на войската на Китай – страната не разполага с много бази извън собствената си територия, малко са и приятелските пристанища, съобщава "Ройтерс".

Китай употреби 18 бойни кораба, множество по-малки плавателни съдове, един товарен кораб и един ледоразбивач, което доста затрудни флота на страната.

Страната възнамерява да изгради напълно функционален океански боен флот до 2050 г. Целта на Китай е да се противопостави на традиционното надмощие на САЩ в Тихия океан и да проектира влиянието си в Индийския океан и Близкия изток.

Засега обаче Китай няма достъп до много бази и, изглежда, не води преговори за достъп до пристанища в други държави. САЩ например разполагат с много и различни бази в региона – в Япония, Гуам и много други държави, както и с договори за достъп до пристанища в Сингапур и Малайзия.

Понастоящем Китай  подсигурява позициите си в Южнокитайско море, но най-южната флотска база е на остров Хаинан, което е на повече от 3000 морски мили от зоната на издирване на MH370.

Според военни експерти, ако договарянето на достъп до чужди пристанища за мирновременни и хуманитарни цели е относително лесно, то в условия на военно противопоставяне ситуацията се изменя значително. Ако има напрежение между Китай и САЩ в Източна Азия, малко е вероятно Австралия да позволи на китайски кораби да зареждат в пристанищата ѝ. С разрастването на китайския флот обаче търсенето на стратегически партньори ще става все по-наложително.

През последните години Китай прави все повече "приятелски посещения" в пристанища в Азия, Близкия изток и Средиземноморието, но на този етап не се водят преговори за дългосрочен достъп. Според анализатори Китай скоро ще разработи пътна карта за споразумения, които да осигурят на страната стратегически партньори. Китайският флот е придобил много ценен опит при операциите срещу африканските пирати и издирването на MH370, който ще му позволи в бъдеще да се справя много по-добре с логистиката.

Плановете за разполагане на бойни групи и самолетоносачи в океански води обаче доста затрудняват задачата на флота. "Ляонин" – единственият самолетоносач на Китай, съветски модел, купен от Украйна през 1998 г. – все още не е напълно функционален и се ползва само за учения. Десетилетия делят страната от нивото на подготовка и въоръжение на тихоокеанския флот на САЩ.

Издирването на MH370 обаче може да стане повод Китайската народна армия (КНА) да забърза модернизацията си и да започне да проектира влиянието си на глобално ниво. Засега представители на китайското правителство отричат да финансират пристанища в Индийския океан – в Пакистан, Шри Ланка, Бангладеш, Мианмар, въпреки че има индикации за това.

През последното десетилетие китайски бойни кораби са посещавали много пристанища в Близкия изток – Оман, Израел, Катар, Кувейт, като част от патрули за борба с пиратството. Въпреки че активно разширява флота си, Китай надали ще е в състояние да се откъсне скоро от зависимостта си от САЩ, що се отнася до опазването на стратегически точки като Ормузкия провлак.

Южнокитайско море също създава проблеми на китайския флот. При все че вече са изградени укрепления на някои от островчетата от архипелага Спратли, на никой от тях не може да бъде изградена достатъчно голяма база. Според анализатори ще е много трудно Китай да установи база някъде в Югоизточна Азия отвъд остров Хаинан. Конфликтите с Филипините и Виетнам само влошават отношенията на страната със съседите ѝ.

Китай, Тайван, Виетнам и Малайзия си оспорват контрола над Южнокитайско море, откъдето минава един от най-важните търговски пътища в света, а има и големи залежи от нефт и природен газ.