СЗО: Антибактериалната резистентност е по-опасна от СПИН и завладява света

В световен мащаб расте заплаха по-опасна от СПИН и болестите, познати досега - антибактериалната резистентност. Антибиотиците прогресивно губят ефекта си и стават все по-безполезни дори в обикновени битки с бактериите, гъбичките, вирусите и паразитите. Така простата драскотина от падане от колелото или пък бъбречна инфекция, ваденето на зъб или рутинната операция за смяна на става скоро могат да се превърнат в значително по-сериозни и смъртоносни проблеми, отколкото сме свикнали да ги възприемаме. Мерките срещу това трябва да започнат незабавно.
Това предупреждава Световната здравна организация в доклад, посветен на проблема за антибактериалната резистентност. Проучването е направено по данни от 114 държави по света и показва най-актуалната картина към момента. Според организацията, резултатите са по-тревожни от очакваното.
Антимикробната резистентност идва оттам, че заради прекалената и често пъти неправилна употреба на антибиотици откакто са пуснати в употреба преди 70 години, микроорганизмите са развили устойчивост към тях. Това може да заличи напредъка на съвременната медицина и да превърне лечението и на най-тривиалните инфекции в предизвикателство, защото антибиотиците са широкоизползвани в почти всички модерни процедури, предупреждава СЗО.
Резистентност вече имат голяма част от най-разпространените инфекции като ешерихия коли, клебсиела пневмония и различни видове стафилококи и стрептококи, които причиняват възпаления на пикочните пътища и на кръвта, както и пневмония и болести в дробовете. Неподатливи на лечение с антибиотици стават и салмонелозата, дизентерийните бактерии шигела и гонококите, причиняващи трипер.
Като друг основен проблем, СЗО определя това, че има сериозни пропуски по отношение на следенето, контрола и координацията на споделяне на информация за антибактериалната устойчивост. Това наблюдение обаче е в основата на ефективните мерки срещу процеса, убедени са анализаторите.
За Европа и напредналите континенти тенденцията е по-различна, тъй като повечето страни вече са осъзнали проблема и са създали методика за следенето му. Нивата на резистентност обаче са еднакво високи навсякъде, като варират значително според вида на вирусите и тестваните антибиотици. Стойностите са в проценти, които показват делът на изследваните проби, при които е установена неефективност на антибиотиците. Често пъти този дял надхвърля 50 на сто, а в няколко случаи достига и 100%.
България е сред страните със сравнително по-високи стойности за Европа като за ешерихия коли например е установена 22% резистентност, наравно със Сърбия и Румъния, но по-ниска от Македония и Кипър, където процентите са съответно 47 и 36 на сто. В този диапазон - 20-22% са и показателите за устойчивостта на стафилококи и стрептококи у нас, но за пневмония от типа Клебсиела делът на неподатливите на антибиотично лечение изследвани проби е над 80% - двойно повече, отколкото в Кипър или Румъния и тройно на Франция.
СЗО препоръчва на здравните служби по целия свят да си послужат с опита, натрупан от епидемиите на туберкулоза и СПИН от миналия век. Правителствата трябва да се концентрират върху разработването и въвеждането на нови медикаменти, които не разчитат на принципа на антибиотиците. Трябва и да се засили контролът върху инфекцията изначално - т.е. да се вдигне нивото на ваксинираните, да се подобри хигиената и достъпът до чиста вода в световен мащаб, препоръчват още от организацията.