Прогнозният дефицит в Националната здравноосигурителна каса вече отива към 400 млн. лева. Необходими са незабавни мерки, като има и други възможни решения освен актуализация на бюджета. Така например държавата може да започне да внася пълните осигурителни вноски за пациентите, които покрива тя, както и да се въведе листата на чакащите, но само след като съвсем ясно се регламентира и опише на какъв принцип ще работи.

Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов в европейския ден за защита на здравето. Лекарите в голяма част от страната се включиха днес в общоевропейска акция като закачиха на реверите си лентички с цветовете на българското и европейското знаме и излязоха пред лечебните заведения с искане за по-добри условия на работа и стабилизиране на системата. 

Първоначалните прогнози на Лекарския съюз за възможния дефицит в бюджета на касата бяха за 250 млн. лв., в последствие се увеличиха до 300 млн. Спрямо последните данни, изнесени от НЗОК, вече е възможно да достигнат и до 400 млн. лв., заяви Райчинов. По думите му около 150 млн. лв. ще са изработените от болниците средства над определения бюджет, а останалите пари в преразход ще бъдат похарчени за лекарства. 

Данни от регионалните лекарски колегии бюджетите на лечебните заведения в стрната са намалени с между 20 и 25% спрямо миналогодишните, при положение, че тогава голяма част от тях надминаха лимита си. Сметките показват, че от останалите средства, около 80% отиват за заплати и само 20% - за разходи. Това оставя на болничните мениджъри избора между това да плащат заплати и да трупат задължения, или да съкращават заплати и кадри, докато съвсем си намалят капацитета и компетенцията, както е на много места извън София. "Болниците работят в условия на системен дефицит, персоналът е под стрес дали ще си получи заплатата", коментира Райчинов.  

Третата опция, за която се говори - да се спазват стриктно лимитите на извършени дейности в лечебните заведения, а останалите пациенти да се включват в списъци за чакане, категорично не се препоръчва на този етап, тъй като по нея няма никаква яснота нито за лекарите, нито за пациентите, допълни председателят на съсловната организация. 

Лекарите настояват да се отмени постановление № 94, с което Министерският съвет одобри нови правила за методиката на финансиране на болниците, като наложи лимити. 

По един от основните аргументи на шефа на здравната каса за злоупотребите с които лекарите източват касата - като приемат пациенти за болнично лечение без нужда и след това ги оставят да се приберат у дома, Райчинов даде пример с това, че дните в интензивното отделение на пациенти, които се възстановяват от операция, не се считат за част от хирургичната пътека. Така на пациента му се събират поне 10 дни в болницата, вместо 7, но дори да е готов и способен да си тръгне на 9-ия, лекарите трябва да "го вържем" за леглото, защото иначе касата няма да признае разхода по пътеката. По решение на върховния съд обаче пациентът има право да си тръгне при това без да дължи нищо на болницата, категоричен е Райчинов.