В навечерието на Европейската нощ на музеите на 17 май Националният археологически музей откри любопитната изложба  "Знаеш ли тази игра? Игри и играчки от древността" на вниманието на малките, а защо не и по-възрастните си посетители.  Тя представя забавления на децата от класическата, елинистическата и римска епоха (общо от десет столетия от V век пр.н.е.) чрез експонати, събрани от колекцията на Националния археологически институт и музеите в Созопол, Несебър, Варна, Велико Търново и Пловдив.

Изложбата е насочена предимно към детската публика в опит да провокира интереса й към историята и археологията За целта организаторите са подготвили най-различни интерактивни закачки – кратки анимации с възстановки на древни игри, оцветяване на гипсови реплики на играчките и книжка с увлекателни предизвикателства, която ще въвлече децата в търсене и разпознаване на експонатите из витрините. До 24 август те ще могат да си поиграят със специално изработените копия и да открият близостта си с връстниците си от древността. 

Така например бебетата в антична Гърция и Рим са имали биберони и дрънкалки, изработени от дърво, теракота, бронз или изсушения плод на цветето мак. Често във формата на животни, дрънкалките са били пълнени със семена или камъчета, които издават успокоителни звуци.

Игрите са възстановени и представени чрез писмените свидетелства от епохите, рисунки върху керамични съдове и малките фигури на животни като птички, костенурки, гълъби, кучета, открити в детски гробници от този период. Интересно е разпространението им по полове в трактовката на археолозите.

Изложбата показва керамични кукли от VI в пр.н.е., открити в Несебър. Според музея в древността децата са имали кукли от плат, дърво, кост или теракота, а в по-богатите семейства - от слонова кост или абанос. Крайниците на куклите  често са били закачени към тялото с връв, което позволявало на децата да разиграват с тях най-различни сценки. Играчките са били оцветени и в някои случаи са имали различни физиономии и дори накити и музикални инструменти в ръцете.

В Гърция с порастването момичетата посвещавали куклите си в светилищата на богини като Хера - покровителка на семейството, Артемида - богинята на лова, Афродита, Атина или Деметра - богинята на земеделието и пазителка на брака.  Тази традиция в името на плодовитостта и успешното задомяване се пренесла и в Римската епоха.

Момиченцата от IV в пр.н.е. са си играли и с "июнкс" – малко дървено колело, през които се промушва въженце. При завъртане и опъване на въженцето играчката произвеждала звук, наподобяващ на този на птицата въртошийка, а в зависимост от размерите на приспособлението се получавали различни тонове, които възпитавали музикалността на малките дами.

Един от експонатите, чиято реплика децата ще имат възможност да потъркалят лично, е конче от теракота на колелца, намерено в Бутово. Момчетата са обичали да играят със подобни колички и дървени двуколки (на гръцки хамаксис), а когато пораснат, са ги посвещавали в светилището на Аполон.

Пумпалът и йо-йо-то също били популярни в древността. На гръцки стробилос или бембикс, а на латински – турбо, пумпалът бил направен от дърво, глина или метал и задвижван с помощта на камшиче. В тази задружна игра победител бил този, който го накара да се върти най-дълго време.

На открито децата са играли още сляпа баба, дама и особено на обръч. Упражнението се състояло в търкаляне на обръча с пръчка по улиците на града и спортът бил изключително популярен както сред децата, така и сред възрастните мъже за поддържане на форма. Ефедризмосът пък е прародител на кегелбана или петанката, в който играчите трябва да съборят изправен камък отдалеч с топки или камъчета. Който не успее, трябва да тича със завързани очи, докато докосне камъка с крак, докато в същото време носи на гръб победителя. Популярни са били още вариации на днешните баскетбол, хокей на трева и дори ръгби.

Още нещо, което се играе до днес, са ашиците – кости от глезена на домашни животни или парченца от глина, стъкло, бронз и дори злато и сребро с подобни размери и форма. В различните си варианти предизвикателството се състои в хвърляне на късовете във въздуха и събирането им в полет и от земята единствено с пръстите на едната ръка. В намерените комплекти ашиците често имат числа и букви от едната страна, които служат за броене на точки и сочат за наличието на допълнителни условия.

Изложбата разказва за направата на приспособленията за игрите, имената им и разказите за тях в древни текстове. Образователната програма е подходяща за деца от 6- до 12-годишна възраст, а експозицията ще продължи чак до края на август.