28 май – 15 юни 2014 г.
Новата изложба на Атанас Хранов е урок по изгубване в лабиринтите на лятото и на светлината.
Началото се крие в стремежа да се откъснеш, да се отблъснеш, да отвържеш въжетата, да вдигнеш платната.
В този момент посоките на мъжа, тръгнал да скита, са повече от ветровете, ветровете - по-малко от сънищата му.
Водата под кила пее, земята се отдалечава и мъжът започва да диша лятото.
Атомите му се разпиляват щастливо сред семена и птици, сред листа и дънери, сред вълни и брегове, сред всичко онова, което ни прави прозрачни за очите на Бога.
И когато заливите са пребродени и картографирани, котвите - хвърлени и вдигнати, платната - съшити и прибрани, жените - любени и поради тази причина вечни, художникът има право да извика още веднъж лятото под клепачите си, да види слънцето с хиляди червени кълба да се търкаля отвъд пределите на видимото, да усети бавния вятър на спомена по кожата си...
Да извика в мислите си заливите, където винаги е приютен и спасен, благодарен и благодатен, прозирен и видим за случайните пътешествия на съдбата.
Заливите на своето лято, в които - за един кратък миг само! - е дете, мъж, съзерцател и бог едновременно.
Изложбата "Лятото на моите заливи" кара времето красиво да спре.
Александър Секулов
