САЩ

В тази секция "Дневник" представя всички участващи отбори на световното първенство. Във всяка секция ще можете да намерите статистика за селектираните футболисти, данни за схемата на игра, слабите и силните страни, както и информация за треньора, играча на фокус и историческото представяне.
Играч | Години | Ръст | Мачове | Голове | Клуб |
Вратари | |||||
1. Тим Хауърд | 35 | 191 | 99 | 0 | Евертън |
12. Брад Гузан | 29 | 193 | 25 | 0 | Астън вила |
22. Ник Римандо | 34 | 178 | 14 | 0 | Реал Солт лейк |
Защитници | |||||
2. Деандре Йедлин | 20 | 173 | 4 | 0 | Сиатъл саундърс |
3. Омар Гонсалес | 25 | 196 | 19 | 0 | ЛА Галакси |
5. Мат Беслър | 27 | 183 | 16 | 0 | Спортинг Канзас сити |
6. Джон Брукс | 21 | 193 | 4 | 0 | Херта |
7. Дамаркъс Бийзли | 32 | 173 | 115 | 17 | Пуебла |
20. Джеф Камерън | 28 | 191 | 26 | 1 | Стоук сити |
21. Тимъти Чандлър | 24 | 186 | 12 | 0 | Нюрнберг |
23. Фабиан Джонсън | 26 | 183 | 21 | 1 | Борусия (Мьонх) |
Полузащитници | |||||
4. Майкъл Брадли | 26 | 186 | 85 | 12 | Торонто |
10. Микел Дискеруд | 23 | 184 | 19 | 3 | Розенборг |
11. Алехандро Бедоя | 27 | 182 | 27 | 1 | Нант |
13. Джърмейн Джоунс | 32 | 184 | 41 | 2 | Бешикташ |
14. Брад Дейвис | 32 | 180 | 16 | 0 | Хюстън динамо |
15. Кайл Бекерман | 32 | 178 | 36 | 1 | Реал Солт лейк |
16. Джулиан Грийн | 18 | 172 | 2 | 0 | Байерн |
19. Греъм Зуси | 27 | 178 | 22 | 3 | Спортинг Канзас сити |
Нападатели | |||||
8. Клинт Демпси | 31 | 185 | 104 | 37 | Сиатъл саундърс |
9. Арон Йохансон | 23 | 184 | 8 | 2 | АЗ |
17. Джоузи Алтидор | 24 | 185 | 69 | 21 | Съндърланд |
18. Крис Уондоловски | 31 | 185 | 20 | 9 | Сан Хосе ърткуейкс |
САЩ имат солиден отбор с много дълбочина в средата на терена и опитен терена и опитен треньор, който знае какво е да се спечели титлата. Основната сила на състава е централната част на полузащитата, в частност Майкъл Брадли и Джърмейн Джоунс, които изграждат солиден блок и доминират в средата на терена. Защитата остава най-голямото притеснение и все още Юрген Клинсман не е намерил точното решение.
САЩ иззе от Мексико приза за най-добър отбор в зона КОНКАКАФ след доминиращо поведение в квалификациите. В последния етап те спечелиха седем от десет мача и завършиха веднъж наравно, като отбелязаха 15 гола и допуснаха осем. Изградиха самочувствие и от победи срещу европейски съперници като Германия, Италия и Испания, след като Юрген Клинсман застана на кормилото през 2011 г. Въпреки това в група с Германия, Португалия и Гана ще е истинско чудо този отбор да се класира за втората фаза.
Треньорът - Юрген Клинсман

Юрген Клинсман, който половината си живот е живял и играл в чужбина, изглежда перфектното решение за селекционер на САЩ. Убийствен нападател с 47 гола в 108 мача за националния отбор на Германия, Клинсман е стигал до най-големите трофеи във футбола - световната титла през 1990 г. и европейската през 1996 г. През 2011 г. прие да води САЩ като национален треньор, което е голямо предизвикателство, и прекара последните три години в обикаляне на света, за да следи американските футболисти. Въпреки че отборът не е от фаворитите, Клинсман се опитва да въведе свои идеи и философия, включително по-интензивни тренировки и полагане на особено внимание върху диетата. Може да се каже, че под негово ръководство отборът израсна и успя да замени Мексико като номер 1 в региона.
Играч във фокус - Майкъл Брадли

Всеки отбор, който символизира духа на отбора. За САЩ това без съмнение е Майкъл Брадли. 26-годишният полузащитник е сърцето и душата на отбора. Той вече записа над 80 мача с националния тим и се превърна в ключова фигура в плановете за световното първенство, като ръководи полузащитата с невероятна отдаденост. Под ръководството на Клинсман Брадли промени играта си от дефанзивен халф в плеймейкър, като по този начин съчета своите тактически и технически умения за по-добър резултат.
През 2007 г. той помогна на американците да спечелят "Гълд къп", въпреки че трябваше да пропусне финала заради червен картон в полуфиналите. Неговият понякога твърд подход в единоборствата му костваше и мястото във финала на турнира за Купата на конфедерациите през 2009 г., тъй като беше изгонен в полуфиналите срещу Испания. За разлика от много от американските играчи прекара по-голямата част от кариерата си в Европа, основно в Германия и Италия, където се научи да контролира темперамента си.