Нещастна фамилия вдясно
Някой да е изненадан от това, че фракциите в Реформаторския блок нагазиха отново в блатото на скандала? Но не заради противоборство на идеи, предлагане на решения за излизане от политическата и държавна криза, а заради обичайните си вътрешнофамилни дрязги. Една нещастна фамилия, която скоро ще отбележи декада, започнала с отделянето на ДСБ от СДС и продължила с роене на политически кръжоци.
Участниците в Реформаторския блок отново показват, че вътрешнопартийният им живот и минималистичните битки между лидери са по-важни от решаването на проблемите в държавата. От години сините лидери и амбициозни партийни функционери влизат в междуличностни войни, прибягват до шантажи и замислят преврати. Шестващата посредственост беше и продължава да бъде прикрита, веднъж зад омразата към Иван Костов (наричан "последния български цар" и "рушител на десницата като терминатор") и втори път зад изкуствената елитарност на "качеството".
Играеше се уж за пред хората, подписваха се общи документи и програми. За времето до следващите избори отново настъпваше ледена епоха. В годините след отделянето на "костовистите" СДС се занимаваше повече с личността на техния лидер, отколкото с правене на политика. Политиката беше всичко, което не е Костов. А Иван Костов никога не призна вина за разцеплението в СДС, но и не получи извинение за обидите. Същото се отнася и за Надежда Нейнски, и за Петър Стоянов, и за всички, решили да се изживяват като символи. Всеки от тях носи отговорност за люспенето вдясно.
Кавгите изградиха вдясно магистрала за ГЕРБ
"Стъкленият таван" в СДС и ДСБ, непозволяващ истинска смяна на поколението политици, непрекъснатите лични обиди и медийни представления, създадоха серия от сюжети на нови разцепления. След голямото отделяне на "духа от тялото" (по Костов) през 2004 г. СДС и ДСБ ту се събираха на национално ниво, ту оформяха противникови лагери в местните общински съвети. Но резултатът е един – оголиха фронта и отстъпиха водаческото място на ГЕРБ, припозната от някои и легитимирана за "дясна" от изтощените от междуособни войни на СДС и ДСБ. Боричкането между тях отврати мнозина десни избиратели, които видяха в ГЕРБ онзи "колос на антикомунизма", достоен да ги представлява във властта.
Амбицирани партийни функционери се прилепиха и към новото политическо тяло на "Движение България на гражданите" (ДБГ). С всяка година в ДСБ се замозатваряха, загърнати във вярата, че са елитарен клуб. Тази затвореност на ДСБ бранеше територията на партийни функционери, които не спираха да изграждат ореола на партийния водач. Докато съществуваше "Синята коалиция" в 41-вото Народно събрание, един приближен до Командира повтаряше, че им било писнало и последният хванат от улицата партиен лидер да стои до него на пресконференции и да се упражнява в политика.
Лицемерният компромис – да обичаш и да изневеряваш
И днес участниците в Реформаторския блок не могат да излязат от този калъп на боричкане помежду си. Лицемерният компромис – да обичаш и да изневеряваш, доведе до безобразна постъпка с Меглена Кунева на европейските избори (по д-р Николай Михайлов). И затвърди коалиционната традиция вдясно. Самата Кунева неотдавна заяви, че хората около нея "виждат някаква несправедливост", която "характеризират като горчилка". И това не било нейна оценка. "Аз свърших всичко възможно, дадох мандат на Реформаторския блок, без да заемам място. Но продължавам да чакам обяснение от моите партньори", каза още тя. Плахо обвинение за директивата десебарите да гласуват с преференция за втория в евролистата – Светослав Малинов (ДСБ). Коалиционна игра, която в ДБГ не успяха да се включат и да обяснят на своите симпатизанти да подкрепят водача Кунева.
Реформаторският блок е изправен пред
критичен момент за своето оцеляване
Партийните функционери на Реформаторския блок не могат да се отърват от чувството за обикновен реваншизъм. И докато от ДСБ ехидно подхвърлят успеха си – Светослав Малинов, победената Меглена Кунева не спира да повтаря, че единството на съюза се крепи на нейните ръце. Заместникът й – Даниел Вълчев, дори даде сигнал за изостряне на отношенията. "Реформаторският блок е съюз от партии. Той не е и няма да стане придатък на една от партиите в блока, например на ДСБ", заяви той. И намекна остро, че ДСБ продължава с игрите на Макиавели.
Все си мислех, че проблемът на Реформаторския блок е ГЕРБ. За това дали трябва да се самоопредели спрямо партията на Борисов. Формация, която има сериозни колизии с разбирането за дясно, справедливост и спазването на основни граждански и демократични ценности. ГЕРБ хем е възможен партньор за реформаторите, хем и противник. Но не е изключено важната тема за отношението между РБ и ГЕРБ да премине на заден план. Защото съглашението на реформаторите отново има проблем със себе си.
Обречени заради омразна любов по между си, реформаторите напълно осъзнават, че всяка партия поотделно не може да влезе в парламента. Елитарната десница виси над пропастта. Всеки е хванал другия за гушата и знае, че ако се пусне - пада първи. За съжаление тази хватка отслабва силите на всички. И раздорите в нещастната фамилия са предупреждение, че могат да бъдат наказани да пропуснат и следващия парламент.