Документите от заседанията на Народния съд, който е действал от ноември 1944 до април 1945 в България в 13 състава в София и други градове, стават достъпни в интернет в новия сайт http://archives.bg/narodensud от платформатна "Архивите говорят" на Държавна агенция "Архиви".

като поетапно ще продължи до Дванадесети софийски състав.

Сайтът беше публично представен в понеделник в агенцията.

Като начало е дигитализирана цялата документация на първи състав на Народния съд, който е сформиран за съдене на министрите от всички правителства за периода от 1941 г. до 9 септември 1944, също и регентите на малолетиня цар акад. Богдан Филов, генерал Никола Михов и братът на цар Борис Трети княз Кирил, както и  дворцовите съветници.

Изправени пред Първи състав са общо 51 души.

Това са целите  правителства - двете на акад. Богдан Филов (декември 1940 - септември 1943),

- на Добри Божилов (септ.1943 - 1 юни 1944),

- на Иван Багрянов (юни 1944 - 3 септември 1944) 

 -на Константин Муравиев (3 - 9 септември 1944).

Регентите, всички министри и първите трима премиери са осъдени на смърт, спасява се само Константин Муравиев с 15 години затвор. От 11-те царски съветници се спасява със затвор само един Петър Коларов.

Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 и същата нощ са разстреляни в яма останала от бомбардировките край Централните гробища.

Депутатите са изправени пред втори състав на Народния съд, чиито архиви предстои също да бъдат дигитализирани.

Значението на документалните материали от Народния съд като исторически извори е пряко свързано както с обществения и научен интерес към изминалите събития в България от средата на 40-те години на ХХ век, така и с въпроса

коментира при представянето на сайта председателят на ДА "Архиви" Иван Комитски.

Подбраните документи разкриват в 14 301 архивни листа сърцевината на съдебното досие на всеки обвиняем, протоколите от съдебните заседания, разпитите на свидетелите. Според ръководството на агенцията документалното наследство на Народиня съд ще свали емоционалиня елемент от обсъждането на историческото събитие. Напомнено беше, че Народиня съд не трябва да се гледа изолирано от останалите събития в другите страни и че такива съдилища за съдене на виновниците за Втората световна война са били създадени във всички държави - от Франция, мине се през Нюрнбергския процес, и се стигне до Япония.

Тази интерпретация обаче е оспорена с документи в

 издадена през 1994 г.  от проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова, след детайлно проучване на архиви на Коминтерна, на БКП и на международните събития от онова време. Според авторите съпоставката на българския Народен съд с Нюрнбергския трибунал е неправилна, тъй като Лондонското съглашение между победителите СССР, Великобритания, Франция и САЩ за съдене на германските военнопрестъпници е подписано на 8 август 1945 г.,  докато българският Народен съд приключва дейността си април 1945. Освен това трибуналът Нюрнберг изправя на съд 24 души, като осъжда 13 на смърт. Докато в България, която при това единствена от съюзниците на Третия райх не е участвала във войната срещу СССР, осъдените на смърт са над 2 хиляди души.

С други думи, онова, което със сигурност няма да видим в протоколите от съдебните заседания е и най-същественото за българския Народен съд - че присъдите са диктувани от Коминтерна, оглавяван тогава от Георги Димитров, който по онова време се е намирал все още в Москва. Което пък води до извода, че Народният съд за България е бил използван за подготовка на страната за съветизация чрез ликвидиране на голяма част от елита - интелигенцията и офицерството,  от които е можела да се очаква морална и действена съпротива.